www.yankov.info

Както бях отбелязал в предишния си календар, между пътуванията и наркотиците има нещо общо и то не е в това, че наркотиците често се пренасят от пътници. Всички знаем за тях, че водят до пристрастяване, но почти никой от нас не е проверил това лично, докато за пътуванията го изпитах на собствения си гръб. В резултат на пристрастяването през 2009 година пътувах толкова много и толкова надалеч, че за този календар едно от трудните ми ре-шения беше не откъде да намеря 12  хубави изображения, с които да го направя, а как да оставя само 12 от 365-те най-добри мои снимки за годината, подбрани измежду 9,937-те кадъра, които съм заснел през 2009 г. в над 25 града в Европа, Азия и Австралия. Благодаря и на всички приятели, които ми помогнаха в избора с гласуване във Facebook за любимите си снимки от моята колекция. Целите албуми можете да разгледате онлайн на www.yankov.info/gallery.

Read more…

Дойде и този момент – Bulgaria Air отново да ме впечатлят с добра оферта в последния момент преди полета, да имат и повече от удобни дати и часове на полетите за дестинацията, която ме вълнува, и да си купя отново билет от тях, при това онлайн, при това безпроблемно (макар и малко дървено с този EPay и твърде бюрократично с всичките данни, които ми искаха при покупката – нещо, което не прави нито една друга авиокомпания, която съм ползвал).

Но не за това ще ми бъде разказът.

Винаги, когато летя с нашия национален превозвач, изпитвам някакво смесено чувство. От една страна – самолетите са си хубави (а този път бяха направо прекрасни), техническата история на полетите (track record) на авиокомпанията е завидна, пилотите са истински професионалисти и начинът им на каране радва сетивата, обаче човек така и не може да се отърве от мисълта за оня виц, в който стюардесата попитала пътника:

– Господине, за вас обяд?
– А какъв избор имам?
– Да или не!

Не че вицът е далече от истината – в края на краищата в Bulgaria Air всички получават сандвич от влажно рехаво бяло сусамено хлебче с кашкавал, някакво свинско филе и струва ми се, маргарин, и шанс за нещо различно пътниците имат само ако са си заявили специално меню още при купуването на билета (при останалите авиокомпании поне чуваш въпрос от типа на “шунка или сирене”, което автоматично урежда повечето проблеми на мюсюлмани и вегетарианци, без да им се налага да предявяват някакви специални претенции). Но всъщност менюто на авиокомпанията не е чак лошо – например по отношение на напитките то даже превъзхожда доста от европейските авиокомпании, които напоследък масово спестяват от лекия алкохол, който преди беше типичен за всички нормални авиокомпании.

Но всъщност и за това няма да говоря днес.

Ще говоря донякъде за малко наивното им отношение към сигурността, и далеч повече – за най-големия проблем на техните полети – българските пътници.

Read more…

Наскоро пак посетих за кратко един от любимите ми градове – Виена. Спомням си какво казваше едно време Емил Боев – литературният герой на Богомил Райнов: “Обичам да ходя на погребения – те ми напомнят, че съм жив”. Аз обаче не съм като него в точно този смисъл. Само че ако мога да го перифразирам, аз обичам да ходя в цивилизовани държави – това ми напомня, че проблемът не е у мен, когато ми се струва, че България все още не е такава.

Понеже съм ходил във Виена вече доста пъти, нямам никакво намерение да ви занимавам с подсладени истории за лъскави концерти или оперни представления, замъци, галерии, Моцарт, Щраус, шницели или торти Захер. Не че не харесвам всичко това или не продължавам да откривам нови и нови интересни неща в този прекрасен град, но просто искам да хвърля един по-нестандартен поглед.

Read more…

От няколко дни водещите медии в цял свят говорят за 47-годишната шотландка Сюзън Бойл (Susan Boyle), а в YouTube клиповете със записа на нейното гениално изпълнение в британското шоу за таланти Got Talent до днес са регистрирали вече над 20 милиона показвания.

Susan Boyle – I Dreamed a Dream

У нас, разбира се, никой не е и чувал името й и не видял нейното впечатляващо изпълнение. Тук се вълнуваме от мюзик айдълите и вип брадърите си, както и от пластично-силиконовите и стилистични (в смисъл на модни) “достижения” на родните звезди. Впрочем, ако изключим отделните ни лично успели в чужбина изпълнители, които обаче са станали такива благодарение на собствените си способности и като най-обикновени граждани на света, а не като българи (нищо че пропагандата и преди, и сега, се опитва да ни убеди в обратното), най-голямата международна “звезда”, която сме създали до момента, беше онази вече отново напълно безименна изпълнителка на “мегахита” Кен Лий.

Какво е общото между Валентина Хасан и Сюзън Бойл?
Read more…

Знам, че ще ви се стори негативно, но сега ще ви обясня какво според мен прави нашият иначе прекрасен Дельо Хайдутин на борда на Вояджър. Пропагандата от края на 70-те години побърза да ни каже (пък и до днес продължава да го твърди), че това е невероятно признание за нашата музика и култура, но всъщност положението е доста по-различно.

Наскоро се бях заинтересувал какво точно сме пратили на инопланетяните и успях някъде в интернет да намеря златната плоча на НАСА, издадена преди няколко години на 2 CD-та, и да разгледам и чуя съдържанието й. Честно казано, искат се здрави нерви, за да я издържиш цялата, дори и да не си извънземен.

Read more…

Въпреки кратката й и трагично завършила кариера, за мен Паша Христова си остава най-ярката звезда на българската естрада. А със сигурност най-добрата й песен (макар и не с популярността на “Една българска роза”) се казва “Нека този миг да спре”, известна още и като “Броя до пет”. Винаги съм си мислел, че това е една оригинална българска песен, с която имаме право да се гордеем. До оня ден.

Както си бях седнал в едно ресторантче близо до офиса по време на обедната почивка, по едно време чух, че пуснаха тази любима моя песен, която доста отдавна не бях чувал. Ведната след началните акорди обаче, точно след като се включи вокалът, усетих, че нещо не е съвсем наред. Думите като че ли не бяха същите, въпреки че гласът звучеше много подобно. Заслушах се по-внимателно, защото музиката беше съвсем тиха, и следващата ми изненада беше, че думите не просто бяха други, те бяха и на английски. Явно бях разкрил поредния кавър, за който толкова почти никой не е споменавал.

Read more…

Не разбирам от наркотици, но вече смятам, че между обикалянето на света и взимането на наркотици има доста общо. Ето вижте защо…

1/ И с пътуванията, и с наркотиците е едно и също – веднъж започнеш ли, спиране няма.
2/ И едното, и другото рано или късно ти поглъщат всичките пари.
3/ Колкото повече консумираш, толкова повече изпитваш нужда от още.
4/ И двете ти доставят огромно удоволствие.
5/ И при двете има както добра и посредствена стока, така и опасни ментета.

Разбира се, има и няколко разлики…

1/ Пътуванията не ти съсипват здравето, точно обратното – зареждат те с енергия.
2/ Досега не е известно някой да е умрял от свръхдоза пътешествия.
3/ Пътуването в общия случай е законно.

Още снимки от местата, които съм посетил през 2008 година и които са представени в този календар, можете да намерите в моята онлайн галерия: http://www.yankov.info/gallery. Ако пък искате от напечатания календар в прозрачна кутийка за бюро, просто ми свирнете и ще се радвам да ви подаря един.

Ето и съдържанието на вътрешните страници на Пътешественик 2009…

Всички снимки (c) 2008 Стефан Янков, фотография на корицата – Евгения Филева

Read more…

Днес очакваното от милиарди хора по света най-после се случи. Барак Обама ще бъде следващият, 44-ти президент на САЩ. Какъв ще бъде и с какво ще бъде запомнен като президент, ще покаже бъдещето. Едно обаче е сигурно – ще трябва поне през следващите 4 години (а ако не направи нещо фатално, гарантирано ще има и още 4) да носи товара на очакванията и надеждите на онези над 100 милиона американци, които му се довериха и снощи му подариха най-разгромната победа в избори за американски президент от много десетилетия насам.

Read more…

Съвсем не от расизъм, но от това, че не познавах Барак Обама дори и по име, докато течеше кампанията за първичните избори в САЩ, бях на страната на Хилари Клинтън. Помня, че Бил Клинтън беше много добър президент, затова бях сигурен, че тя, която е била 8 години в Белия дом до един толкова успешен президент, няма начин да не е попила достатъчно, за да се представи също добре по време на своя мандат. Още повече и собственият й политически опит не е никак за пренебрегване, а пък фактът, че е жена, можеше да се окаже предимство в международната политика, в която жените са по-скоро изключение, но именно това им дава способността да постигат целите си по нестандартни начини, обикновено невъзможни за мъжете.

Read more…

Днес, точно в края на Олимпиадата, погледнах таблицата с окончателната класация по медали на участвалите страни:

Източник: http://www.olympics.com

Направи ми прави впечатление, че първите три места са заети от трите главни световни сили, като ако вярваме на тази класация, китайците правят заявка скоро да са номер едно не само по население и икономически ръст, а да заемат първата позиция и във всяко отношение (по красота на шоуто по откриването вече тъй или иначе я заеха). Read more…

Снощи пак ходих на кино. Където най-много обичам – в Арена. Френско при това (колко рядко се случва там да включват и такива филми в програмата). Филмът се казваше “Не казвай на никого” (Ne le dis a personne) и сигурно е най-слабо рекламираната премиера за последната година. Впрочем, като почти всеки европейски филм (някак си даже и българските се радват на много повече реклама, въпреки че рядко заслужават да се инвестира в тяхното рекламиране).

Добре, че залата беше малка, та двайсетината души в нея все пак правеха десетина процента запълване. Филмът беше много хубав, както и очаквах, след като бях видял рейтинга му от 7.4 в IMDB. Качествен трилър със заплетен сюжет, за какъвто и в Холивуд биха си мечтали. Може би обаче прекалено заплетен, за да го разбере тяхната масова публика, та сигурно затова е и останал да се прави в Европа. Филмът беше емблематичен и по отношение на това по какво се отличават европейските и холивудските филми. Ще опитам да дам основните точки. Очаквам и вашата подкрепа с още наблюдения за разликите… Read more…

Всеки път като пътувам до други страни, в главата ми се върти една и съща мисъл: “А защо не можем и ние така”. Става дума за най-различни неща: чистота, хигиена, ред, организация на обществените пространства или транспорта, добронамереност към непознатите и чужденците…

Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).

Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се “оправят”. Става дума за Тайланд и Хонконг.

Read more…

Мобилните оператори са богати фирми. Не само у нас. А както казват, богатите не са станали богати, защото много са плащали, а защото много са ИМ плащали на тях. Напоследък и друго казват: че това да порастеш не става само с ядене – трябва и акъл! Е, акъл определено не им липсва. Доста хитро са го измислили това, което искам да ви разкажа… Въпросът е само ЧЕСТНО ли е. Няма смисъл да го крия – рано или късно ще ми се наложи да го кажа: става дума за МТел, на които иначе признавам, че се възхищавам за почти всичко. Ако някой ще коментира, че “ми много ясно, че ще е така, като се занимаваш с тия гадняри”, ще му отговоря, че другите със сигурност стават далеч по-малко и имам немалко доказателства по въпроса.

Read more…