Навсякъде по света непрекъснато увеличаващите се цени на горивата започват да пречат на хората да пътуват свободно, особено с личните си автомобили.
Даже в САЩ, където хората са почти срастнати с автомобилите си и нормално пътуват с тях всеки ден на работа на разстояния от 50-100 мили в едната посока, в последната година се отбелязва рекорден ръст на използването на железопътен транспорт, с помощта на който хората се опитват да намалят разходите си за придвижване до и от работа, които вече са много осезаеми.
Освен че са скъпи и няма никаква вероятност скоро отново да поевтинеят, горивата, базирани на петрол и изгаряни при движението на превозните средства, са източник на парникови газове и един от важните фактори за замърсяването на атмосферата и за глобалните промени в климата.
Read more…
Правилата не са създадени за българите. Разбира се, и българите също не са създадени за тях. Двете често изглеждат направо несъвместими.
Прекарах миналата седмица в Пловдив покрай едно участие на изложение. Разбира се, нищо против този град – даже си е чудесен – и с Античния театър, и с хубавите си заведения и пиано барове – просто за мен това означаваше малко повече време, прекарано извън обстановката на офиса, където всичко ми е познато и не ми прави впечатление, дори ако не е както трябва.
В панаира в последните години се провежда европеизация по отношение на пушенето: изложбените палати са обявени за зони без тютюнев дим (не че той може да конкурира миризмите от работещите вътре изложени голямоформатни принтери, но поне да не се смесват отровите), включително и зоните за хранене. Единствените регламентирани места за пушене са пред самите палати. Дотук – добре. Тези правила са в най-добрите традиции на немските изложения (а Германия е една държава, която още не е приела всеобщите забрани, характерни за Ирландия, Англия, Италия и няколко други европейски страни).
Read more…
Получаването на електронна поща може да е досадно дори и ако нямаш по 900 писма на ден (както е моят случай). Достатъчно е подателите й да пишат така, че да ти пречат да разбереш какво искат да ти кажат. Но пък моето по-специфично положение ми дава възможност да направя и някои статистически изводи за най-често срещаните нарушения на добрия вкус, етикета и елементарната комуникационна логика, без чието спазване просто не можеш да “пробиеш” до получателя.
Read more…
Има една умна английска мисъл (или може и да е американска, не намерих нищо за произхода й)
If it ain’t broken, don’t fix it!
(ако не е счупено, не го поправяй).
Толкова пъти съм се убеждавал във верността й, особено при инсталиране на нови версии на софтуер, че само любопитството ми пречи да я спазвам в 100% от случаите. И все пак, когато човек “поправя” нещо здраво лично за себе си, си носи отговорността. Но когато институциите “поправят” нещо, което е едно от малкото, които си работят чудесно, влиянието на такава промяна се разпростира върху много хора и тяхното загубено време и нерви носи щети на цялата икономика.
Read more…
Нямам намерение да доказвам колко е героично да убиеш човек – мисля, че това е еднакво голямо нещастие и за убития, и за този, който е причинил смъртта му, освен ако не е било умишлено.
Българите обаче масово не могат да погледнат отвъд принципа “зъб за зъб, око за око” и това само показва колко сме далеч от цивилизоваността като нация. Споменатият принцип е измислен много отдавна, в едни нецивилизовани времена, и то с цел да се утвърди правото да се защитаваш и отмъщаваш, когато УМИШЛЕНО ти причиняват зло. У нас обаче, и то през 2008 година, той се приема безусловно и независимо от това как е причинена злината и дали в причиняването й е имало умисъл. Нещо повече, смятам, че и законите ни са доста изостанали в това отношение и само подклаждат и без това силната омраза между хората.
Read more…
Преди малко пуснах това списъче като коментар по един пост на copycat. Стори ми се, че се получи много стройно и изчерпателно и смятам да го отделя в самостоятелен пост 
Спирането на градския транспорт поради предстоящата стачка ще бъде сериозен проблем за целия ни град, по това спор не може да има. И все пак почти нищо на този свят не е само черно или само бяло, та така е и с тази неприятност. Или както е казал народът, всяко зло за добро. Ето един кратък списък от добрини, за които се сетих, че ще ни донесе липсата на градски транспорт:
Read more…
Всеки път като пътувам до други страни, в главата ми се върти една и съща мисъл: “А защо не можем и ние така”. Става дума за най-различни неща: чистота, хигиена, ред, организация на обществените пространства или транспорта, добронамереност към непознатите и чужденците…
Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).
Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се “оправят”. Става дума за Тайланд и Хонконг.
Read more…
С такова заглавие изземвам временно функцията на dnes4o, да ме извини 
, но го чух преди малко и не мога да се въздържа.
Значи какво било станало: наръганият (заедно с жена си) бил довел своя баща при въпросния лекар в спешната помощ на 18-та поликлиника със собствената си кола, и то защото извиканата от тях бърза помощ не дошла доста време. Старият човек бил с инфаркт според бъдещата жертва (и явно наистина е бил, защото стана ясно, че е починал). Лекарят обаче говорел по мобилния си телефон и не искал да обърне внимание на пациента. Според мен съвсем разбираемо след известно време човекът не издържал и явно е потърсил сметка на лекаря (който, както после се оказва, е бил пиян на дежурството си). Отговорът бил наръгване с джобен нож в гърдите. При опита си да защити своя мъж е пострадала и неговата жена, която ножът е ранил в ръката, но пък може би това е спасило животът на сина.
Read more…
В предишен мой пост със заглавие “Наглостта им не знае граници” говорех за Български пощи, които продават скъпо информацията за собствените си пощенски кодове, които са нужни единствено на самите тях.
Поправям се. Това не е никаква наглост. Не и след като онзи ден ми се случи с БТК това, за което ще ви разкажа сега…
Фирмата ни си сменя офиса в края на тази седмица. Местим се от Дървеница (зона на “седмицата”, т.е. в района на централата, телефоните в която започват с цифрата седем) в Лозенец (който се пада в зоната на “шестицата”).
Трудно ми беше да приема, че през 2007 година запазването на номерата в рамките на града дори и да не е така невъзможно като през 1980, то със сигурност е не по-малко неизгодно от когато и да било. Ако искахме да се възползваме от удоволствието да си запазим петте телефонни номера, това би ни струвало по 155 лева на телефон за всеки месец за “използване на съединителна линия”. Т.е. излиза, че тези уж модерни хора все още не са измислили как да си прехвърлят номера между централите без да ни дерат за това. А от 2009 година трябва да го правят напълно безплатно.
Но това да беше всичко…
Read more…
Първо искам да призная, че Dnes4o удари джакпота с пускането на темата за спирането на торент тракерите в България – такъв брой коментари не бях виждал по нито една друга тема.
Второ искам да кажа, че не пиша това, за да защитавам ГДБОП, а просто за да се противопоставя на немалкото лумпенизирани коментари, които прочетох в толкова успешния пост.
Всъщност кой го е еня за това колко получаваме и къде е казано, че ако нямаме достатъчно пари, за да си плащаме за филми и музика, то някой трябва непременно да ни ги дава за малко пари?! Нали не задаваме такива въпроси поради това, че пътуванията в чужбина или новите автомобили са несъобразно скъпи на фона на същите тези заплати?
Сомалийците като получават по 15 долара, какво да кажат – не пътуват в чужбина и нямат как да си изтеглят екскурзиите по мрежата, нали така? Не правят протести и да питат “защо ни искате билети при качване в самолета – ние как да си ги купим с тези заплати”.
Read more…
Тази вечер беше официалната премиера на разтърсващия филм на Ал Гор, посветен на проблема с промените в климата, предизвикани от човешката дейност – “Неудобната истина”. С този филм се закри официалната програма на поредния София филм фест.
За “Неудобната истина” ще кажа само това, че филмът е великолепен и трябва да бъде гледан – сериозен, убедителен, подробен и неочаквано увлекателен. Но сега няма да пиша за това – просто съветвам всеки да го види и ще се убеди сам. Ще пиша за ужасния начин, по който беше представен той в храма на културата – най-голямата зала на НДК.
Read more…
Преди минути завърши финалът за избор на българска песен за Евровизия. Най-добрата песен спечели, при това с шеметна преднина от повече от 6 пъти повече гласове от тази след нея в класацията.
Дотук добре. Този път никой няма да каже, че изборът е бил манипулиран, опорочен или фалшифициран. Е, вярно, че в блогът на Днесчо, по-точно в темата му за Евровизия, написана след полуфинала, поне 10 коментара бяха открити призиви да се гласува именно за тази песен, но приемам, че това са били спонтанни мнения, а не организирана акция.
Read more…
След като бях наблюдавал с години как се отнасят шофьорите с пешеходците в Германия, преди доста време реших да правя като тамошните шофьори и да спирам на пешеходна пътека, когато пред нея чака да пресече пешеходец. Ако не толкова за да спазвам закона, то поне за да гледам изненаданите им физиономии. Дълго време всичко вървеше като по вода. Спираш, виждаш учудените им погледи за секунда, после обикновено получаваш и някакъв жест на благодарност, след което те пресичат и видимо си казват “Лелеее, и такива ли имало”.
Един ден обаче с това привидно богоугодно поведение за малко щях да предизвикам смъртта на едно момиче на около 20 години. Карах по бул. Андрей Ляпчев от Дървеница към Младост. На няколко места в тази отсечка има пешеходни пътеки. Движех се в лявата лента и когато наближих една от пътеките, на която чакаше да пресече въпросното момиче, намалих и спрях, а момичето започна да пресича.
Read more…
В последно време се убедих, че когато се четат обяви за недвижими имоти, българският не е достатъчен: струва ти се, че всички думи са ти познати, но когато отидеш на оглед, разбираш, че всъщност нищо не си разбрал както трябва. Ето един пресен пример…
Обявата за един офис изглеждаше така:
Квадратура: 200
Етаж: 3
Телефон: ДА
ТЕЦ: ДА
“На много хубаво място, в нова тухлена кооперация, с ТЕЦ, девет работни помещения, две бани, предлага се с два гаража – в цената на наема – единият е 110 кв.м. – за около 5-6 коли, другият е 60 кв.м. за две коли”
Какво си представихте? Каквото и аз ли? Китно ново блокче?
Read more…
Вариант 1: Либийските тайни служби са отговорни за убийството на таксиметровия шофьор. Целта им е да се отвлече вниманието на обществото от назначения за довечера протест и да се смекчи неговата сила поради вече изразходваната енергия за протестиране на голяма част от хората – едни уморени от викане, други възмутени от задръстванията.
Вариант 2: Убийството на шофьора е част от кампанията “не сте сами”. Загряване на обществото за вечерния протест, като се започне с блокадата на града и се създаде настроение на петъчно безделие още от сутринта.
Вариант 3: Просто поредният човек, имащ взимане-даване с организираната престъпност, е трябвало да си “плати сметката” за това, че има общо с нея.
Вариант 4: Някой е решил, че сметката му от 5 лева е незаслужено висока – по негови спомени на това разстояние е плащал не повече от 4.20. И е раздал справедливост. Е как да повярвам в това!?
Ще излезе, че Симеон Сакскобургготски е прав, че българите не искат да гледат позитивно на нещата, които им се случват…
В събота вечерта се проведе полуфиналът на Евровизия. За ужасните изпълнения се изписа толкова много – поне 5 поста тук, с десетки коментари, особено към единия от тях. Повечето – справедливо критични, плюс няколко лични пристрастия, едни за някого, други против. Но като цяло – едно справедливо възмущение от общото представяне и обективно обвинение в голяма излагация. Но какво от това – кучетата си лаят, БНТ си организира нашето участие в Евровизия всяка поредна година.
Какво се случи в неделя вечер? Почти тричасово ледено шоу на Албена Денкова и Максим Стависки с участието на Васко Василев и един куп международни звезди на леда, от което, ако махнем рекламния елемент (който всъщност беше само във връзката между името на шоуто и паралелно вървящата кампания на генералния спонсор ВиваТел), беше сигурно най-голямото културно събитие за последните няколко години, може би единствено след пословичния концерт на Depeche Mode, за да не обидя тези, които твърдят, че това е най-хубавото нещо, което са виждали .
Read more…
Днешните митничари не взимат подкупи. Ама вчерашните как взимаха само…
Понеделник, 30 януари, вечерта. Наша фирмена кола се прибира с двама души и обзавеждането на щанда ни от едно изложение в Германия.
Два дена път (с конете на колата, не с камили), минаване през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и България. Хайде, до края на Унгария все е Европейски съюз.
Влизане в Сърбия. Никакви проблеми. Явно Европейския съюз действа заразно и граничните стават добронамерени.
Минаване през Сърбия – пак никакви проблеми, само както си му е реда, повишено внимание за пътна полиция по целия път. Всеки, дори и минимален повод за заяждане, се използва без милост. Успяват да се възползват от само един повод . От друга страна, пътища като слънце, много по-добри от нашите и доста по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години, дори и от миналата.
Излизане от Сърбия. Тук вече “замирисва на България” още от сръбска земя!
Read more…
Днес явно ми беше ден за шопинг. След като по обяд се сдобих с нов фотоапарат и един много хубав обектив, по-късно следобяд реших да си напазарувам и аксесоари за новата баня. Принципно елементарна задача. Освен ако не трябваше да я решавам в България. Няма да коментирам доста бедния избор въпреки многото места, на които се продават подобни стоки, а нещо много по-елементарно, което днес ми избоде очите – грубото разминаване между официално и реално работно време на водещи софийски магазини.
Въпреки че се намирах доста далеч от там, реших да отида на мястото, където бях видял няколко интересни модела при последното си посещение на това място: става дума за новия Декор керамик на бул. Сливница (красиво подреден, прилично зареден и обилно рекламиран по интериорните списания с лика на Гала шоурум за обзавеждане за бани). Пристигнах там в 16:20, за да заваря вратите му вече заключени, а вътре някакви служителки нещо си правят на бюрата. Не успях дори да си говоря с тях, защото нямаха никакво желание да ми отворят и обяснят защо не работят, но поне с жестове и погледи се разбрахме, че вече е затворено. Нормално, събота е – казах си аз.
Read more…
Тиха нощ, свята нощ… Защо обаче у нас се празнува с толкова пукотевица и фойерверки? От 6 следобед насам минавам през различни квартали, и то все в така наречената “по-хубава” част на града, и на всеки няколко минути някой се държи, все едно се посреща китайската нова година, и то в Китай
Онзи ден се сетих за една “страхотна” мисъл, която красеше фоайето на Математическия факултет на СУ “Климент Охридски”, когато учех там в самия край на 80-те години: “Маркс виждаше проблемите там, където другите виждаха решения”. Сигурно някой си е мислел, че това е забележително негово качество – другите виждат решение как нещата да се подредят, той вижда проблемите в тяхното решение. Може би наистина е важно човек да е такъв, ако иска да е велик философ.
Днес обаче, 18 години по-късно, забелязвам, че в Български пощи са приели тази мисъл за своя и я прилагат със страшна сила.
Какво виждах аз в петък?
Read more…
Тук му е мястото да кажа, че се заклевам, че всичко, което ще кажа по-долу, ще бъде истината, само истината и почти цялата истина.
Трети срещу четвърти март. Играем боулинг в НДК и след това изпращам някакви хора до Студентския град. По пътя, на Симеоновско шосе, точно преди ЖП линията на гара Пионер, от лявата страна пред складовете за строителни материали виждам, че са заели удобна ловна позиция едни полицаи с бяла Астра. Пълно мъртвило е, часът е точно около един през нощта, аз си карам спокойно нагоре и си казвам: “ахааа, е няма да можете да ме изненадате на връщане – видях ви!”.
След десетина минути се връщам в обратната посока. Движението също е почти нулево и още повече от километър преди засадата аз започвам внимателно да си гледам спидометъра и внимавам да си стои точно на 50, за да няма никакви поводи за заяждане. Всъщност точно до мен се движи още една кола (аз съм в по-лявата лента, но реално караме с еднаква ниска скорост) и така пресичаме кръстовището.
Учуден бях, че все пак ми вдигнаха палка, ама си казвам “е, хората трябва да пишат отчети – проверили сме документите на тоя и тоя, оръжие в багажника му няма и т.н., и т.н.”.
Read more…
Recent Comments