www.yankov.info

Личният ми мотив да се боря срещу пушенето на обществени места, е много по-близо до отвращението от миризмата на тютюна и дразненето на сетивата ми, отколкото до страха за здравето, но това не значи, че не ме интересува и този аспект. Преди време попаднах на един плакат, представляващ точна и подробна илюстрация на действието на тютюна върху човешкото здраве – и словесна, и особено визуална. Поздравления за агенцията, сътворила този отвратителен, но и също толкова убедителен колаж по поръчка на Световната здравна организация!

Ето го и превода на съдържанието на плаката. Впрочем, особено интересно е да се отбележи, че последиците от пушенето се разпростират далеч не само върху пушачите и всички, които се намират волно или неволно около тях, не само върху неродените им още деца, но се проявяват и като увеличен риск за здравето на следващото поколение в много по-късна възраст.

Приятно четене. Добре де, знам, че няма да е приятно. Но пък е важно…

Read more…

Преди известно време си позволих да изразя колеблива надежда, че май ще вземем все някога да се оправим. Поводът беше приемането на закон за тотална забрана на тютюнопушенето на общестени места. Подчертавам, и тогава имах съмнения, че това наистина ще се случи в нашата калпава държава, но ако се случеше, това щеше да е индикатор, че оправянето ни не е абсолютно невъзможно. Защото щеше да се види, че имаме поне някакво желание за вървим към по-добро. Е, оказа се, че скептицизмът ми е имал повече основания от плахата надежда.

Вчера ГЕРБ даде заден ход на този закон и беше убедително подкрепен и от много от останалите партии. От ГЕРБ обяснили намерението си да отменят невлязлата още в сила забрана със загриженост за туристическия бранш и с аргумента, че в България закони и забрани така или иначе не се спазвали. Мотивът: криза е в туризма, ще помогнем на тютюнопроизводителите, а и кой ли спазва законите в България.

Ето какво чух да казват пред камерите на БТВ Бойко Борисов и някои народни представители насред безобразно задименото барче на Парламента (предполагам, че беше то, защото репортажът започна в кулоарите и продължи с помещение с прави маси с бели покривки и много депутати около тях), в което камерата на оператора умело се местеше от хората, които се изказваха, през облаците дим, към гнусната гледка на купчините фасове по масите. Въпреки че, както поясниха по-късно от БТВ, там отдавна било забранено да се пуши. А в действителност помещението приличаше на лисичарник и мога само да съжаля горките журналисти, принудени да работят в тази обстановка като парламентарни репортери.

Запазвам точния изказ на всеки от коментиралите темата, а моите коментари ще бъдат веднага след техните изказвания.
Read more…

Не знам помните ли оня виц, в който един човк дошъл със съпругата си при психиатъра със страното оплакване, че винаги, когато е в спалнята, вижда под леглото си голям зелен крокодил.

– О, това е познат синдром – успокоил го лекарят – можете лесно да го преодолеете с автотренинг. Важното е да си повтаряте непрекъснато “няма никакъв крокодил, няма никакъв крокодил”. След две седмици елате на контролен преглед, но смятам, че дотогава всичко ще се е оправило.

Изминали двете седмици, човекът дошъл отново при психиатъра и той го попитал:

– Е, как сте днес, изчезна ли вече крокодилът?
– Ами докторе, определено следвах вашия съвет, много пъти си повтарях, че няма никакъв крокодил, дори вярвам, че няма никакъв крокодил, обаче колкото и да си го повтарям, продължавам да го виждам!
– Нищо, няма да се притеснявате, понякога тези неща не стават чак толкова бързо. Продължавайте по същия начин и ще видите как скоро крокодилът ще изчезне! Елате отново на контролен преглед след две седмици.

Отишъл си отново пациентът, но след две седмици не се появил на прегледа. Лекарят си казал, че явно човекът се е оправил и затова е решил, че няма за какво повече да идва. Минали много месеци и един ден случайно срещнал съпругата му на улицата:

– Е, как е вашият съпруг, явно проблемите с крокодила му се оправиха. Не дойде на контролен преглед и изобщо не ми се обади повече…
– А, не, докторе. Не се оправиха. Малко след втория преглед при вас го изяде крокодилът.

Дотук с вица, а сега нека се върнем към реалността.

Read more…

Дойде и този момент – Bulgaria Air отново да ме впечатлят с добра оферта в последния момент преди полета, да имат и повече от удобни дати и часове на полетите за дестинацията, която ме вълнува, и да си купя отново билет от тях, при това онлайн, при това безпроблемно (макар и малко дървено с този EPay и твърде бюрократично с всичките данни, които ми искаха при покупката – нещо, което не прави нито една друга авиокомпания, която съм ползвал).

Но не за това ще ми бъде разказът.

Винаги, когато летя с нашия национален превозвач, изпитвам някакво смесено чувство. От една страна – самолетите са си хубави (а този път бяха направо прекрасни), техническата история на полетите (track record) на авиокомпанията е завидна, пилотите са истински професионалисти и начинът им на каране радва сетивата, обаче човек така и не може да се отърве от мисълта за оня виц, в който стюардесата попитала пътника:

– Господине, за вас обяд?
– А какъв избор имам?
– Да или не!

Не че вицът е далече от истината – в края на краищата в Bulgaria Air всички получават сандвич от влажно рехаво бяло сусамено хлебче с кашкавал, някакво свинско филе и струва ми се, маргарин, и шанс за нещо различно пътниците имат само ако са си заявили специално меню още при купуването на билета (при останалите авиокомпании поне чуваш въпрос от типа на “шунка или сирене”, което автоматично урежда повечето проблеми на мюсюлмани и вегетарианци, без да им се налага да предявяват някакви специални претенции). Но всъщност менюто на авиокомпанията не е чак лошо – например по отношение на напитките то даже превъзхожда доста от европейските авиокомпании, които напоследък масово спестяват от лекия алкохол, който преди беше типичен за всички нормални авиокомпании.

Но всъщност и за това няма да говоря днес.

Ще говоря донякъде за малко наивното им отношение към сигурността, и далеч повече – за най-големия проблем на техните полети – българските пътници.

Read more…

Не обичам риалити шоута. Но все пак, когато чух за “Цената на истината”, идеята ми се стори доста интересна и си помислих, че от това може да излезе нещо интересно. Само че реализацията определено ме разочарова.

Но не толкова заради това, че изобщо не става ясно как въпросният детектор мери биологичните показатели на участниците (освен да са им завряли датчиците ректално и да измерват искреността им по силата на стискането там), иначе по ръцете им не виждам закачено нищо, а знам че това е ключово за един детектор на лъжата. Но хайде, да речем, че продуцентите са по-напред технически, отколкото ние можем да си представим, и са намерили начин да разбират кога играчът лъже и кога казва истината.

Въпросът е какви истини им се налага да казват на тези хора и струва ли си цената.

Read more…

Днес ми хрумна едно радикално предложение за преборване на корупцията – веднъж и завинаги.

Вдъхновението ми дойде от възможностите на започналото наскоро ТВ шоу “Цената на истината”. В него мощта на технологията за разпознаване на лъжата се прахосва, за да ни показват кирливите ризи на Сульо и Пульо – нещо, което наистина не интересува никого, освен малцината, които ги познават. А какво знаем, Сульо и Пульо затова се казват така – защото почти никой не ги познава, и защото си приличат – и помежду си, и с Кульо, Тульо и Шульо.

Така че това шоу не го чака особено бляскаво бъдеще – мога да го кажа още сега. Но нещата изобщо не са загубени и в него всъщност има много, много хляб. За да се постигне успех обаче, са необходими 5 промени.

Read more…

В предишния си пост описах приключенията си при опит да си извадя актуално състояние на фирмата с помощта на Търговския регистър.

Днес от банката най-после успяха да ни дадат справка за фалшивата транзакция, която eBG трябваше да инициират, за да ни верифицират кредитната карта. Всъщност се оказа, че съм се объркал – не била една, ами били цели две транзакции, и двете между 0.01 и 1.00 лв. ОК, дотук добре, процесът на верификация мина успешно, като изключим това, че по време на процедурата системата каза “Натиснете бутона Верификация на кредитна карта”, пък такъв бутон естествено нямаше, имаше само няколко бутона с картинки, чиито описания се показваха когато застанеш над тях, и единият от тях все пак беше с описание, съвпадащо по текст с написаното в инструкциите (т.е. инструкциите изобщо не бяха достатъчно прецизни).

Само че изненадите не свършиха.

Read more…

Вчера ми потрябва удостоверение за актуално състояние на фирмата и се сетих, че е крайно време да имаме и някаква полза от това, че данните ни вече са в Търговския регистър.

На теория всичко трябваше да стане за няколко секунди.

И наистина така започна. Още в главното меню на регистъра (на адрес http://www.brra.bg) имаше удобен линк към страницата за заявяване на различни справки, а актуалното състояние беше още първата възможна в списъка.

Трябваше да напиша ЕИК на фирмата (бивш Булстат), да си дам мейла, на който искам да получа удостоверението, и да натисна Enter.

Read more…

Ще върна топката на sexolog.blog.bg, която се отклони от своята основна тема и ми посвети цял пост, за да ми покаже колко е неразбираем Вазов за днешните ученици, и ще се опитам да покажа, че всъщност е точно обратното.

Ето нейното “доказателство” за неразбираемостта на езика на Вазов: Read more…

В България отдавна сме свикнали на лошо обслужване и когато се срещаме с него достатъчно рядко, го приемаме за нещо съвсем нормално и едва ли не – неотменима част от нашия национален характер. Само че в понеделник и вторник, в рамките на по-малко от 24 часа, ми се случиха точно три случки, за които иначе трябва да чакам месеци. Или нещата се влошават, или просто не ми е бил ден.

Read more…

От години в България е налице абсурдната, но напълно законна практика, купуването на големите и мощни джипове да е свързано с ползване на данъчни преференции, след като цялостната идея на данъчното ни законодателство винаги е била предметите на лукса да подлежат на данъчни утежнения. Междувременно големите ни градове страдат от задръствания, липса на възможности за паркиране и мръсен въздух и имат остра нужда танковете, тъпчещи улиците им, да бъдат сменени от нещо леко, икономично и щадящо природата на и без това толкова изстрадалата ни планета.

Read more…

Една от причините България да тъпче на едно място, е в голямото разминаване между самочувствие и покритие при повечето българи. Освен че още от малки бълагрите знаят, че живеят в най-прекрасната страна с най-красивата природа, родителите и учителите упорито набиват в главите им и куп легенди за това какво представляват българите. Ето ви 10 от тези легенди, имащи главна вина за необоснованото ни самочувствие, което буди само смях, когато ни гледат отстрани.

Read more…

В няколко поста досега съм споменавал, че българите никак не обичат да спазват правила. Това важи в голяма степен за всички области на живота, но едно от най-очевидните проявления на тази особеност в поведението на нашия народ се случва на пътя. Независимо дали са зад волана, пешеходци или контролни органи – всички намират своя начин да погазят правилата, които всъщност са измислени, за да бъде най-добре за всички.

Искаше ми се да пусна поредния си пост с 10 точки, но уви, след като ги набелязах, започнаха да изскачат още и още. Накрая реших, че 13 е едно добро число, когато става дума за видовете лошо поведение на пътя.

Read more…

В последните дни буквално от всички страни в интернет ни заливат призиви за гласуване – блогове, форуми, facebook. Имам чувството, че особено днес в блог.бг на има-няма 2 минути излиза поредният умник, който счита, че е открил топлата вода и трябва да изкрещи пред всички своето откритие. Вече се плаша да отворя Google – страх ме е, че каквото и да търся, ще ми върне отговор daglasuvash.com. Призивът на всички е, меко казано, досаден, а доводите им – първично наивни. Вярно, методите им нямат нищо общо с купуването на гласове, така че сигурно са законни, но затова пък разчитат на сеенето на страх, което не бих казал, че е много по-коректен метод – защото при купуването поне нещо ти дават, а тези само те плашат.

И така, какви са основните доводи на привържениците на гласуването на всяка цена, с които искат да ни убедят, че непременно трябва да гласуваме (и какви са моите коментари по тях):
Read more…

Оня ден сутринта Милен Велчев, заедно със съпругата си, се появи на гости в предаването “На кафе с Гала” в Нова телевизия. Класическо предизборно гостуване – казах си – едно безплатно показване на лицето ти точно преди избори пред толкова много зрители никога не е излишно. Бързах да тръгвам за работа, та се надявах да успея да чуя колкото се може по-бързо какво ще иска да ни разкаже г-н Велчев в този ден. Не се наложи да чакам. Оказа се, че веднага започнаха да си говорят за кризата и за това как се отразява тя на него и на семейството му.

Оказа се, че кризата е ударила не само всички нас, но и семейството на бившия финансов министър, известен с това, че е зарязал през цветущата 2001 година високоплатената си работа на висш банков служител в Мерил Линч в Лондон, за която се спрягаха суми от порядъка на над един милион долара годишна заплата (или дали не бяха паунди), за да се отдаде на далеч по-неатрактивната във финансов аспект, но толкова удовлетворяваща духовно мисия – да помогне за оправянето на родината си за 800 дни.

Read more…

Наскоро пак посетих за кратко един от любимите ми градове – Виена. Спомням си какво казваше едно време Емил Боев – литературният герой на Богомил Райнов: “Обичам да ходя на погребения – те ми напомнят, че съм жив”. Аз обаче не съм като него в точно този смисъл. Само че ако мога да го перифразирам, аз обичам да ходя в цивилизовани държави – това ми напомня, че проблемът не е у мен, когато ми се струва, че България все още не е такава.

Понеже съм ходил във Виена вече доста пъти, нямам никакво намерение да ви занимавам с подсладени истории за лъскави концерти или оперни представления, замъци, галерии, Моцарт, Щраус, шницели или торти Захер. Не че не харесвам всичко това или не продължавам да откривам нови и нови интересни неща в този прекрасен град, но просто искам да хвърля един по-нестандартен поглед.

Read more…

Преди няколко дни българският парламент очаквано, но и поне малко изненадващо, прие параграф 22 от промените в Закона за здравето. Вярно, номерът на параграфа е многозначителен, но по-важното е да върши работа. Според този параграф от 1 юни 2010 година ще бъде забранено пушенето на всички обществени места в България. Най-после по нещо ще заприличаме на хубавите държави – като не по чистия въздух в градовете, задръстени от коли заради лошия обществен транспорт, то поне по чистия въздух в заведенията.

Read more…

От няколко дни водещите медии в цял свят говорят за 47-годишната шотландка Сюзън Бойл (Susan Boyle), а в YouTube клиповете със записа на нейното гениално изпълнение в британското шоу за таланти Got Talent до днес са регистрирали вече над 20 милиона показвания.

Susan Boyle – I Dreamed a Dream

У нас, разбира се, никой не е и чувал името й и не видял нейното впечатляващо изпълнение. Тук се вълнуваме от мюзик айдълите и вип брадърите си, както и от пластично-силиконовите и стилистични (в смисъл на модни) “достижения” на родните звезди. Впрочем, ако изключим отделните ни лично успели в чужбина изпълнители, които обаче са станали такива благодарение на собствените си способности и като най-обикновени граждани на света, а не като българи (нищо че пропагандата и преди, и сега, се опитва да ни убеди в обратното), най-голямата международна “звезда”, която сме създали до момента, беше онази вече отново напълно безименна изпълнителка на “мегахита” Кен Лий.

Какво е общото между Валентина Хасан и Сюзън Бойл?
Read more…

Знам, че ще ви се стори негативно, но сега ще ви обясня какво според мен прави нашият иначе прекрасен Дельо Хайдутин на борда на Вояджър. Пропагандата от края на 70-те години побърза да ни каже (пък и до днес продължава да го твърди), че това е невероятно признание за нашата музика и култура, но всъщност положението е доста по-различно.

Наскоро се бях заинтересувал какво точно сме пратили на инопланетяните и успях някъде в интернет да намеря златната плоча на НАСА, издадена преди няколко години на 2 CD-та, и да разгледам и чуя съдържанието й. Честно казано, искат се здрави нерви, за да я издържиш цялата, дори и да не си извънземен.

Read more…

Никога не съм си падал по демагогията. Особено медийната. А толкова често се налага да я гледаме и слушаме. Така беше и преди малко.

Малко преди края на новините в 22 часа по бТВ традиционно се направиха на вярващи. След като разказаха с почти приповдигнат тон за празника Благовещение, неговия смисъл и важността му, а за повече убедителност относно голямата роля на вярата пуснаха и резултатите от едно изследване – дали българите уважават религиозните празници. Според него 53% почитали само по-важните от тях, 40% – всичките, а само 7% не обръщали внимание на никой религиозен празник. Дотук добре, въпреки че аз имам известни съмнения в тези проценти. Но да допуснем, че са напълно верни, защото това е още по-добър вариант за контраста, който ще ви представя. А нека напомня и това, че хората от бТВ винаги създават усещането, че религията е част от тях.

Read more…

В неделя вечерта кацнах на новия терминал на летище София. Може да се каже, че като изключим мрачността на самото преживяване да се върнеш сред родната цигания след толкова приятните разходки по разни цивилизовани места, иначе терминал 2 на летище София предлага един доста приличен начин България да ти каже “добре дошъл”.

Всичко там е цивилизовано: качваш се от самолета в терминала през ръкав, вътре е чисто, просторно и мирише добре, паспортната проверка е бърза и цивилизована, дори и за багажа не се чака прекалено дълго (въпреки че има още какво да се желае в това отношение), магазините му са приятни, добре заредени и с достатъчно разумни цени за нивата у нас и в континентална Европа, а за капак летището предлага и изобилие от таксита, които могат да заведат евентуалния гост на града навсякъде за съвсем разумна сума, ако разбира се, не попадне на мошениците, които те дебнат още от салона за пристигащи, както и навън. Read more…

Никакво земетресение не е имало вчера – това поне е изводът от страницата на Геофизическия (наричащ себе си още Геофизичен) институт на БАН.

Реших, че ако някъде ще намеря истината за това какво точно са били земетресенията снощи и сутринта, то това трябва да е при тях. Логично, нали? С google страницата му беше на една стъпка разстояние (малко несигурна стъпка, защото както казах, дори и самият институт не успява да се самоопредели еднозначно по име, но все пак излиза на достатъчно челно място).

http://www.geophys.bas.bg/ (уж на английски)
http://www.geophys.bas.bg/index_bg.htm (на български)

Не ми се говори за дизайна на главната страница, нито за това защо в английския й вариант новините са на български, нито защо поне в Mozilla Firefox всичко изглежда ужасно, нито дори защо оформлението на страницата няма нищо общо със стила на страницата на самия БАН, част от който се явява и този институт. Не, аз не исках да се занимавам с тези подробности. Исках да отида направо на същественото – информацията за земетресението.

Доволен открих, че линкът “Сеизмична информация” се намира на челно място, макар и да се чете трудно заради ужасната несъвместимост на сайта със съвременните браузъри. Цък!

Read more…

Сещате се, нали? Едно от най-известните неща, с които е известен Барон фон Мюнхаузен, е способността му да се измъкне от блатото, като се издърпа за ботушите си. Разбира се, това е само приказка, към която с усмивка са погледнали и създателите още на първите операционни системи, които са нарекли процеса на първоначално зареждане на компютрите “boot”, тъй като компютърът прочита от самия себе си информацията, необходима за да може да функционира пълноценно (съкратено от bootstrap, което пък е съкратено от използвания за Мюнхаузен израз “to pull someone by his bootstraps” – явно в англоезичния вариант той се е изтеглил от блатото не просто за ботушите, ами за връзките им).

Хубавото е, че историята не свършва и дотам. В наше време инициативата да има модерен Мюнхаузен е подета, колкото и да е странно, от нашето МВР. А? Шашнахте ли се? Ето какво имам предвид…

Read more…

“Ориентът започва от там, където клозетите миришат и се пие боза.”
Уинстън Чърчил

Когато построиха двата първи и засега единствени истински шопинг молове в София (City Center Sofia и Mall of Sofia), един от първите въпроси, които си зададох след първите посещения там, беше “докога ли тоалетните им ще останат така перфектни”. Мина месец, минаха два, мина половин година. О, чудо – все още всичко беше наред – чисти кабинки, чисти тоалетни чинии, чисти капаци, идеално работещи батерии на мивките, чудесен течен сапун и даже винаги налични тоалетни кърпи в диспенсърите до тях… А от самите помещения постоянно се носи приятната миризма на щедро и редовно използвани професионални хигиенни препарати за поддръжка на санитарни помещения (характерното за тези препарати е, че не само ароматизират, но и неутрализират химически онези вещества, които иначе причиняват миризмата на тоалетна).

Read more…