www.yankov.info

Личният ми мотив да се боря срещу пушенето на обществени места, е много по-близо до отвращението от миризмата на тютюна и дразненето на сетивата ми, отколкото до страха за здравето, но това не значи, че не ме интересува и този аспект. Преди време попаднах на един плакат, представляващ точна и подробна илюстрация на действието на тютюна върху човешкото здраве – и словесна, и особено визуална. Поздравления за агенцията, сътворила този отвратителен, но и също толкова убедителен колаж по поръчка на Световната здравна организация!

Ето го и превода на съдържанието на плаката. Впрочем, особено интересно е да се отбележи, че последиците от пушенето се разпростират далеч не само върху пушачите и всички, които се намират волно или неволно около тях, не само върху неродените им още деца, но се проявяват и като увеличен риск за здравето на следващото поколение в много по-късна възраст.

Приятно четене. Добре де, знам, че няма да е приятно. Но пък е важно…

Read more…

Преди известно време си позволих да изразя колеблива надежда, че май ще вземем все някога да се оправим. Поводът беше приемането на закон за тотална забрана на тютюнопушенето на общестени места. Подчертавам, и тогава имах съмнения, че това наистина ще се случи в нашата калпава държава, но ако се случеше, това щеше да е индикатор, че оправянето ни не е абсолютно невъзможно. Защото щеше да се види, че имаме поне някакво желание за вървим към по-добро. Е, оказа се, че скептицизмът ми е имал повече основания от плахата надежда.

Вчера ГЕРБ даде заден ход на този закон и беше убедително подкрепен и от много от останалите партии. От ГЕРБ обяснили намерението си да отменят невлязлата още в сила забрана със загриженост за туристическия бранш и с аргумента, че в България закони и забрани така или иначе не се спазвали. Мотивът: криза е в туризма, ще помогнем на тютюнопроизводителите, а и кой ли спазва законите в България.

Ето какво чух да казват пред камерите на БТВ Бойко Борисов и някои народни представители насред безобразно задименото барче на Парламента (предполагам, че беше то, защото репортажът започна в кулоарите и продължи с помещение с прави маси с бели покривки и много депутати около тях), в което камерата на оператора умело се местеше от хората, които се изказваха, през облаците дим, към гнусната гледка на купчините фасове по масите. Въпреки че, както поясниха по-късно от БТВ, там отдавна било забранено да се пуши. А в действителност помещението приличаше на лисичарник и мога само да съжаля горките журналисти, принудени да работят в тази обстановка като парламентарни репортери.

Запазвам точния изказ на всеки от коментиралите темата, а моите коментари ще бъдат веднага след техните изказвания.
Read more…

Не знам помните ли оня виц, в който един човк дошъл със съпругата си при психиатъра със страното оплакване, че винаги, когато е в спалнята, вижда под леглото си голям зелен крокодил.

– О, това е познат синдром – успокоил го лекарят – можете лесно да го преодолеете с автотренинг. Важното е да си повтаряте непрекъснато “няма никакъв крокодил, няма никакъв крокодил”. След две седмици елате на контролен преглед, но смятам, че дотогава всичко ще се е оправило.

Изминали двете седмици, човекът дошъл отново при психиатъра и той го попитал:

– Е, как сте днес, изчезна ли вече крокодилът?
– Ами докторе, определено следвах вашия съвет, много пъти си повтарях, че няма никакъв крокодил, дори вярвам, че няма никакъв крокодил, обаче колкото и да си го повтарям, продължавам да го виждам!
– Нищо, няма да се притеснявате, понякога тези неща не стават чак толкова бързо. Продължавайте по същия начин и ще видите как скоро крокодилът ще изчезне! Елате отново на контролен преглед след две седмици.

Отишъл си отново пациентът, но след две седмици не се появил на прегледа. Лекарят си казал, че явно човекът се е оправил и затова е решил, че няма за какво повече да идва. Минали много месеци и един ден случайно срещнал съпругата му на улицата:

– Е, как е вашият съпруг, явно проблемите с крокодила му се оправиха. Не дойде на контролен преглед и изобщо не ми се обади повече…
– А, не, докторе. Не се оправиха. Малко след втория преглед при вас го изяде крокодилът.

Дотук с вица, а сега нека се върнем към реалността.

Read more…

Днес ми хрумна едно радикално предложение за преборване на корупцията – веднъж и завинаги.

Вдъхновението ми дойде от възможностите на започналото наскоро ТВ шоу “Цената на истината”. В него мощта на технологията за разпознаване на лъжата се прахосва, за да ни показват кирливите ризи на Сульо и Пульо – нещо, което наистина не интересува никого, освен малцината, които ги познават. А какво знаем, Сульо и Пульо затова се казват така – защото почти никой не ги познава, и защото си приличат – и помежду си, и с Кульо, Тульо и Шульо.

Така че това шоу не го чака особено бляскаво бъдеще – мога да го кажа още сега. Но нещата изобщо не са загубени и в него всъщност има много, много хляб. За да се постигне успех обаче, са необходими 5 промени.

Read more…

В предишния си пост описах приключенията си при опит да си извадя актуално състояние на фирмата с помощта на Търговския регистър.

Днес от банката най-после успяха да ни дадат справка за фалшивата транзакция, която eBG трябваше да инициират, за да ни верифицират кредитната карта. Всъщност се оказа, че съм се объркал – не била една, ами били цели две транзакции, и двете между 0.01 и 1.00 лв. ОК, дотук добре, процесът на верификация мина успешно, като изключим това, че по време на процедурата системата каза “Натиснете бутона Верификация на кредитна карта”, пък такъв бутон естествено нямаше, имаше само няколко бутона с картинки, чиито описания се показваха когато застанеш над тях, и единият от тях все пак беше с описание, съвпадащо по текст с написаното в инструкциите (т.е. инструкциите изобщо не бяха достатъчно прецизни).

Само че изненадите не свършиха.

Read more…

Вчера ми потрябва удостоверение за актуално състояние на фирмата и се сетих, че е крайно време да имаме и някаква полза от това, че данните ни вече са в Търговския регистър.

На теория всичко трябваше да стане за няколко секунди.

И наистина така започна. Още в главното меню на регистъра (на адрес http://www.brra.bg) имаше удобен линк към страницата за заявяване на различни справки, а актуалното състояние беше още първата възможна в списъка.

Трябваше да напиша ЕИК на фирмата (бивш Булстат), да си дам мейла, на който искам да получа удостоверението, и да натисна Enter.

Read more…

От години в България е налице абсурдната, но напълно законна практика, купуването на големите и мощни джипове да е свързано с ползване на данъчни преференции, след като цялостната идея на данъчното ни законодателство винаги е била предметите на лукса да подлежат на данъчни утежнения. Междувременно големите ни градове страдат от задръствания, липса на възможности за паркиране и мръсен въздух и имат остра нужда танковете, тъпчещи улиците им, да бъдат сменени от нещо леко, икономично и щадящо природата на и без това толкова изстрадалата ни планета.

Read more…

В няколко поста досега съм споменавал, че българите никак не обичат да спазват правила. Това важи в голяма степен за всички области на живота, но едно от най-очевидните проявления на тази особеност в поведението на нашия народ се случва на пътя. Независимо дали са зад волана, пешеходци или контролни органи – всички намират своя начин да погазят правилата, които всъщност са измислени, за да бъде най-добре за всички.

Искаше ми се да пусна поредния си пост с 10 точки, но уви, след като ги набелязах, започнаха да изскачат още и още. Накрая реших, че 13 е едно добро число, когато става дума за видовете лошо поведение на пътя.

Read more…

В последните дни буквално от всички страни в интернет ни заливат призиви за гласуване – блогове, форуми, facebook. Имам чувството, че особено днес в блог.бг на има-няма 2 минути излиза поредният умник, който счита, че е открил топлата вода и трябва да изкрещи пред всички своето откритие. Вече се плаша да отворя Google – страх ме е, че каквото и да търся, ще ми върне отговор daglasuvash.com. Призивът на всички е, меко казано, досаден, а доводите им – първично наивни. Вярно, методите им нямат нищо общо с купуването на гласове, така че сигурно са законни, но затова пък разчитат на сеенето на страх, което не бих казал, че е много по-коректен метод – защото при купуването поне нещо ти дават, а тези само те плашат.

И така, какви са основните доводи на привържениците на гласуването на всяка цена, с които искат да ни убедят, че непременно трябва да гласуваме (и какви са моите коментари по тях):
Read more…

Оня ден сутринта Милен Велчев, заедно със съпругата си, се появи на гости в предаването “На кафе с Гала” в Нова телевизия. Класическо предизборно гостуване – казах си – едно безплатно показване на лицето ти точно преди избори пред толкова много зрители никога не е излишно. Бързах да тръгвам за работа, та се надявах да успея да чуя колкото се може по-бързо какво ще иска да ни разкаже г-н Велчев в този ден. Не се наложи да чакам. Оказа се, че веднага започнаха да си говорят за кризата и за това как се отразява тя на него и на семейството му.

Оказа се, че кризата е ударила не само всички нас, но и семейството на бившия финансов министър, известен с това, че е зарязал през цветущата 2001 година високоплатената си работа на висш банков служител в Мерил Линч в Лондон, за която се спрягаха суми от порядъка на над един милион долара годишна заплата (или дали не бяха паунди), за да се отдаде на далеч по-неатрактивната във финансов аспект, но толкова удовлетворяваща духовно мисия – да помогне за оправянето на родината си за 800 дни.

Read more…

Спомняте си оня виц за руснака, нали? На интервю за работа във въпросника имало и един въпрос “Пиете ли?”. Замислил се как да отговори. Ако каже “пия”, няма да го вземат. Ако каже “не пия”, никой няма да му повярва – нали е руснак, как няма да пие – и пак няма да го вземат. Накрая го осенило гениално прозрение и написал: “Пью. С отвращением”.

Е, и аз така гласувах. Само че при мен отвращението беше реално. Просто като си пуснах погледа по бюлетините, и повечето имена или не ми казваха абсолютно нищо, или ми казваха, но нещо лошо. 10 минути преди да тръгна, погледнах из интернет за последно за нещо, което да ме вдъхнови за тази невдъхновяваща постъпка и попаднах на някакви 13 причини на Любен Дилов – син (нищо общо със сините) да се гласува.

Преди няколко дни българският парламент очаквано, но и поне малко изненадващо, прие параграф 22 от промените в Закона за здравето. Вярно, номерът на параграфа е многозначителен, но по-важното е да върши работа. Според този параграф от 1 юни 2010 година ще бъде забранено пушенето на всички обществени места в България. Най-после по нещо ще заприличаме на хубавите държави – като не по чистия въздух в градовете, задръстени от коли заради лошия обществен транспорт, то поне по чистия въздух в заведенията.

Read more…

Сещате се, нали? Едно от най-известните неща, с които е известен Барон фон Мюнхаузен, е способността му да се измъкне от блатото, като се издърпа за ботушите си. Разбира се, това е само приказка, към която с усмивка са погледнали и създателите още на първите операционни системи, които са нарекли процеса на първоначално зареждане на компютрите “boot”, тъй като компютърът прочита от самия себе си информацията, необходима за да може да функционира пълноценно (съкратено от bootstrap, което пък е съкратено от използвания за Мюнхаузен израз “to pull someone by his bootstraps” – явно в англоезичния вариант той се е изтеглил от блатото не просто за ботушите, ами за връзките им).

Хубавото е, че историята не свършва и дотам. В наше време инициативата да има модерен Мюнхаузен е подета, колкото и да е странно, от нашето МВР. А? Шашнахте ли се? Ето какво имам предвид…

Read more…

Днес очакваното от милиарди хора по света най-после се случи. Барак Обама ще бъде следващият, 44-ти президент на САЩ. Какъв ще бъде и с какво ще бъде запомнен като президент, ще покаже бъдещето. Едно обаче е сигурно – ще трябва поне през следващите 4 години (а ако не направи нещо фатално, гарантирано ще има и още 4) да носи товара на очакванията и надеждите на онези над 100 милиона американци, които му се довериха и снощи му подариха най-разгромната победа в избори за американски президент от много десетилетия насам.

Read more…

Съвсем не от расизъм, но от това, че не познавах Барак Обама дори и по име, докато течеше кампанията за първичните избори в САЩ, бях на страната на Хилари Клинтън. Помня, че Бил Клинтън беше много добър президент, затова бях сигурен, че тя, която е била 8 години в Белия дом до един толкова успешен президент, няма начин да не е попила достатъчно, за да се представи също добре по време на своя мандат. Още повече и собственият й политически опит не е никак за пренебрегване, а пък фактът, че е жена, можеше да се окаже предимство в международната политика, в която жените са по-скоро изключение, но именно това им дава способността да постигат целите си по нестандартни начини, обикновено невъзможни за мъжете.

Read more…

Разбира се, по тази тема очаквам сериозен отпор. Но аз си имам мое мнение и изобщо не считам, че то е без сериозни основания.

Икономическата криза в САЩ. Как и откъде се взе в една толкова силна икономически страна?

Ами от невъзможността на робите да изкарват и плащат непрекъснато по толкова, колкото са се съгласили, сключвайки различните си договори за кредит.

Какви са тези роби през 21 век? Същите, които бяха и през 20 век – тези хора, които купуват всичко на кредит и които са се съгласили да изплащат къщите си по 30 години само защото месечната вноска им е изглеждала поносима в момента на сключване на договора. А всъщност къщата им излиза няколко пъти по-скъпа заради лихвите и още с поне 50-60% – заради строителите, които могат да си позволят да продават с повече печалба, понеже хората фактически не плащат със свои пари, а с парите на банките. И със своята бъдеща свобода, разбира се.

Read more…

Навсякъде по света непрекъснато увеличаващите се цени на горивата започват да пречат на хората да пътуват свободно, особено с личните си автомобили.

Даже в САЩ, където хората са почти срастнати с автомобилите си и нормално пътуват с тях всеки ден на работа на разстояния от 50-100 мили в едната посока, в последната година се отбелязва рекорден ръст на използването на железопътен транспорт, с помощта на който хората се опитват да намалят разходите си за придвижване до и от работа, които вече са много осезаеми.

Освен че са скъпи и няма никаква вероятност скоро отново да поевтинеят, горивата, базирани на петрол и изгаряни при движението на превозните средства, са източник на парникови газове и един от важните фактори за замърсяването на атмосферата и за глобалните промени в климата.

Read more…

Вече година откак съм щастлив потребител на ePay и вече почти съм забравил, че ток, вода и парно могат да се плащат и по друг начин. Да не се редиш на опашки обаче е разглезващо, та тази година реших да си разширя “портфолиото” си от задължения, които плащам онлайн, с личните данъци, a обещаните 5% отстъпка при деклариране и плащане онлайн ми бяха достатъчен стимул да си направя и личен електронен подпис, който е задължителен за подаване на декларациите.

Речено-сторено.

Read more…

Има една умна английска мисъл (или може и да е американска, не намерих нищо за произхода й)

If it ain’t broken, don’t fix it!
(ако не е счупено, не го поправяй).

Толкова пъти съм се убеждавал във верността й, особено при инсталиране на нови версии на софтуер, че само любопитството ми пречи да я спазвам в 100% от случаите. И все пак, когато човек “поправя” нещо здраво лично за себе си, си носи отговорността. Но когато институциите “поправят” нещо, което е едно от малкото, които си работят чудесно, влиянието на такава промяна се разпростира върху много хора и тяхното загубено време и нерви носи щети на цялата икономика.

Read more…

Всеки път като пътувам до други страни, в главата ми се върти една и съща мисъл: “А защо не можем и ние така”. Става дума за най-различни неща: чистота, хигиена, ред, организация на обществените пространства или транспорта, добронамереност към непознатите и чужденците…

Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).

Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се “оправят”. Става дума за Тайланд и Хонконг.

Read more…

Тази година ни сервираха следните промени в официалните празници с решение на Министерския съвет:

1. 30 април (понеделник) става почивен ден, а вместо него ще се работи на 21 април (събота).
2. 25 май (петък) става почивен ден, а вместо него се работи на 19 май (събота)
3. 7 септември (петък) става почивен ден, а вместо това се работи на 15 септември (събота)
4. 31 декември (понеделник) става почивен ден, а 15 декември (събота) става работен.

Голяма каша, нали?

Read more…

Вариант 1: Либийските тайни служби са отговорни за убийството на таксиметровия шофьор. Целта им е да се отвлече вниманието на обществото от назначения за довечера протест и да се смекчи неговата сила поради вече изразходваната енергия за протестиране на голяма част от хората – едни уморени от викане, други възмутени от задръстванията.

Вариант 2: Убийството на шофьора е част от кампанията “не сте сами”. Загряване на обществото за вечерния протест, като се започне с блокадата на града и се създаде настроение на петъчно безделие още от сутринта.

Вариант 3: Просто поредният човек, имащ взимане-даване с организираната престъпност, е трябвало да си “плати сметката” за това, че има общо с нея.

Вариант 4: Някой е решил, че сметката му от 5 лева е незаслужено висока – по негови спомени на това разстояние е плащал не повече от 4.20. И е раздал справедливост. Е как да повярвам в това!?

Днешните митничари не взимат подкупи. Ама вчерашните как взимаха само…

Понеделник, 30 януари, вечерта. Наша фирмена кола се прибира с двама души и обзавеждането на щанда ни от едно изложение в Германия.

Два дена път (с конете на колата, не с камили), минаване през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и България. Хайде, до края на Унгария все е Европейски съюз.

Влизане в Сърбия. Никакви проблеми. Явно Европейския съюз действа заразно и граничните стават добронамерени.

Минаване през Сърбия – пак никакви проблеми, само както си му е реда, повишено внимание за пътна полиция по целия път. Всеки, дори и минимален повод за заяждане, се използва без милост. Успяват да се възползват от само един повод . От друга страна, пътища като слънце, много по-добри от нашите и доста по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години, дори и от миналата.

Излизане от Сърбия. Тук вече “замирисва на България” още от сръбска земя!

Read more…

Тук му е мястото да кажа, че се заклевам, че всичко, което ще кажа по-долу, ще бъде истината, само истината и почти цялата истина.

Трети срещу четвърти март. Играем боулинг в НДК и след това изпращам някакви хора до Студентския град. По пътя, на Симеоновско шосе, точно преди ЖП линията на гара Пионер, от лявата страна пред складовете за строителни материали виждам, че са заели удобна ловна позиция едни полицаи с бяла Астра. Пълно мъртвило е, часът е точно около един през нощта, аз си карам спокойно нагоре и си казвам: “ахааа, е няма да можете да ме изненадате на връщане – видях ви!”.

След десетина минути се връщам в обратната посока. Движението също е почти нулево и още повече от километър преди засадата аз започвам внимателно да си гледам спидометъра и внимавам да си стои точно на 50, за да няма никакви поводи за заяждане. Всъщност точно до мен се движи още една кола (аз съм в по-лявата лента, но реално караме с еднаква ниска скорост) и така пресичаме кръстовището.

Учуден бях, че все пак ми вдигнаха палка, ама си казвам “е, хората трябва да пишат отчети – проверили сме документите на тоя и тоя, оръжие в багажника му няма и т.н., и т.н.”.

Read more…