Както бях отбелязал в предишния си календар, между пътуванията и наркотиците има нещо общо и то не е в това, че наркотиците често се пренасят от пътници. Всички знаем за тях, че водят до пристрастяване, но почти никой от нас не е проверил това лично, докато за пътуванията го изпитах на собствения си гръб. В резултат на пристрастяването през 2009 година пътувах толкова много и толкова надалеч, че за този календар едно от трудните ми ре-шения беше не откъде да намеря 12 хубави изображения, с които да го направя, а как да оставя само 12 от 365-те най-добри мои снимки за годината, подбрани измежду 9,937-те кадъра, които съм заснел през 2009 г. в над 25 града в Европа, Азия и Австралия. Благодаря и на всички приятели, които ми помогнаха в избора с гласуване във Facebook за любимите си снимки от моята колекция. Целите албуми можете да разгледате онлайн на www.yankov.info/gallery.
Read more…
Винаги съм си мислел, че мошениците източват кредитните карти само на балъците. Днес обаче, след над 8 години използване на тази благина на цивилизацията за пазаруване онлайн, това най-после се случи и на мен. Въпреки че съм 100% сигурен, че в нито един момент не съм използвал кредитната си карта по безотговорен начин – никога не е била оставяна без надзор, никога не е пъхана в банкомат, никога не съм плащал с нея в съмнителни сайтове и на всичко отгоре преди по-малко от година беше сменена с друга по инициатива на банката заради подобни проблеми с голяма серия от VISA карти, все пак данните й някак си са изтекли и някой си купи някаква дрешка за малко над 200 паунда.
За щастие SMS известяването (много ми харесва тази услуга) ме уведоми за проблема сигурно няма и минута, след като беше извършена транзакцията. Като ми премина изненадата (10 секунди), веднага звъннах на телефона за откраднати карти на банката. След още минута разговор вече ми беше блокирана, за да се избегне риск от още злоупотреби. Дотук добре, и ако и всичко беше продължило толкова слънчево, сега нямаше да имам за какво да пиша.
Само че в България нещата рядко се случват безоблачно и дори и когато има всички предпоставки за това, все ще се намери кой да ги усложни – и то по начин, че да се чудиш да се смееш ли, или да ревеш.
Read more…
Наскоро пак посетих за кратко един от любимите ми градове – Виена. Спомням си какво казваше едно време Емил Боев – литературният герой на Богомил Райнов: “Обичам да ходя на погребения – те ми напомнят, че съм жив”. Аз обаче не съм като него в точно този смисъл. Само че ако мога да го перифразирам, аз обичам да ходя в цивилизовани държави – това ми напомня, че проблемът не е у мен, когато ми се струва, че България все още не е такава.
Понеже съм ходил във Виена вече доста пъти, нямам никакво намерение да ви занимавам с подсладени истории за лъскави концерти или оперни представления, замъци, галерии, Моцарт, Щраус, шницели или торти Захер. Не че не харесвам всичко това или не продължавам да откривам нови и нови интересни неща в този прекрасен град, но просто искам да хвърля един по-нестандартен поглед.
Read more…
Преди няколко дни българският парламент очаквано, но и поне малко изненадващо, прие параграф 22 от промените в Закона за здравето. Вярно, номерът на параграфа е многозначителен, но по-важното е да върши работа. Според този параграф от 1 юни 2010 година ще бъде забранено пушенето на всички обществени места в България. Най-после по нещо ще заприличаме на хубавите държави – като не по чистия въздух в градовете, задръстени от коли заради лошия обществен транспорт, то поне по чистия въздух в заведенията.
Read more…
Въпреки кратката й и трагично завършила кариера, за мен Паша Христова си остава най-ярката звезда на българската естрада. А със сигурност най-добрата й песен (макар и не с популярността на “Една българска роза”) се казва “Нека този миг да спре”, известна още и като “Броя до пет”. Винаги съм си мислел, че това е една оригинална българска песен, с която имаме право да се гордеем. До оня ден.
Както си бях седнал в едно ресторантче близо до офиса по време на обедната почивка, по едно време чух, че пуснаха тази любима моя песен, която доста отдавна не бях чувал. Ведната след началните акорди обаче, точно след като се включи вокалът, усетих, че нещо не е съвсем наред. Думите като че ли не бяха същите, въпреки че гласът звучеше много подобно. Заслушах се по-внимателно, защото музиката беше съвсем тиха, и следващата ми изненада беше, че думите не просто бяха други, те бяха и на английски. Явно бях разкрил поредния кавър, за който толкова почти никой не е споменавал.
Read more…
Не разбирам от наркотици, но вече смятам, че между обикалянето на света и взимането на наркотици има доста общо. Ето вижте защо…
1/ И с пътуванията, и с наркотиците е едно и също – веднъж започнеш ли, спиране няма.
2/ И едното, и другото рано или късно ти поглъщат всичките пари.
3/ Колкото повече консумираш, толкова повече изпитваш нужда от още.
4/ И двете ти доставят огромно удоволствие.
5/ И при двете има както добра и посредствена стока, така и опасни ментета.
Разбира се, има и няколко разлики…
1/ Пътуванията не ти съсипват здравето, точно обратното – зареждат те с енергия.
2/ Досега не е известно някой да е умрял от свръхдоза пътешествия.
3/ Пътуването в общия случай е законно.
Още снимки от местата, които съм посетил през 2008 година и които са представени в този календар, можете да намерите в моята онлайн галерия: http://www.yankov.info/gallery. Ако пък искате от напечатания календар в прозрачна кутийка за бюро, просто ми свирнете и ще се радвам да ви подаря един.
Ето и съдържанието на вътрешните страници на Пътешественик 2009…
Всички снимки (c) 2008 Стефан Янков, фотография на корицата – Евгения Филева
Read more…
Бях решил, че епохата на разбиването на колите с цел кражба на касетофон е останала в 90-те години на миналия век, така както кражбата на чистачките беше останала в 70-те и 80-те години. Да, ама не. Днес отново ми разбиха колата, може би след поне 6-годишна пауза. Посред бял ден. Хем на обществено място, където имаше много хора и много коли, хем в планината, където уж лоши хора не ходели. Явно и това вече е история.
Read more…
Тук му е мястото да кажа, че се заклевам, че всичко, което ще кажа по-долу, ще бъде истината, само истината и почти цялата истина.
Трети срещу четвърти март. Играем боулинг в НДК и след това изпращам някакви хора до Студентския град. По пътя, на Симеоновско шосе, точно преди ЖП линията на гара Пионер, от лявата страна пред складовете за строителни материали виждам, че са заели удобна ловна позиция едни полицаи с бяла Астра. Пълно мъртвило е, часът е точно около един през нощта, аз си карам спокойно нагоре и си казвам: “ахааа, е няма да можете да ме изненадате на връщане – видях ви!”.
След десетина минути се връщам в обратната посока. Движението също е почти нулево и още повече от километър преди засадата аз започвам внимателно да си гледам спидометъра и внимавам да си стои точно на 50, за да няма никакви поводи за заяждане. Всъщност точно до мен се движи още една кола (аз съм в по-лявата лента, но реално караме с еднаква ниска скорост) и така пресичаме кръстовището.
Учуден бях, че все пак ми вдигнаха палка, ама си казвам “е, хората трябва да пишат отчети – проверили сме документите на тоя и тоя, оръжие в багажника му няма и т.н., и т.н.”.
Read more…
Recent Comments