Да, и това дочакахме – от най-нестандартия филмов гений, Тарантино се превърна в пак нестандартен, но политически коректен режисьор. Макар все още да имаш чувството, че когато прави филмите си, е здраво нашмъркан, те вече са изцяло в правия път на политическата коректност и единственото, което ги отличава от основното количество американска боза, са жестоките и натуралистични кървави сцени в особено близък план.
Онази вечер с голямо нетърпение отидох да гледам “Гадни копилета”. Не ме обвинявайте, че съм станал неграмотен, думата копИлета е решение на преводачите, не мое. Всъщност така е решил още Тарантино – оригиналното заглавие на филма е Inglorious Barterds (вместо правилното bastards). Сега, след като вече съм видял филма, почвам да си мисля, че това е първата му проява на политическа коректност в този филм – нали като напишеш думата с грешка, тя вече не е същата, и съответно – може би не е така обидна и дискриминираща. Но може да го е направил и заради Google – все пак има ли по-лесен начин да попадаш на страници, в които не става дума просто за някакви копелета, а именно за неговите копИлета. Хайде стига езикови разсъждения . Да минем към филмовите. 
Read more…
Отидох да гледам “Ангели и демони” с доста предубеждение. Не само от това, че предишният филм от поредицата – “Шифърът на Леонардо” се беше оказал много под очакванията ми, а и защото преди да излезе на екран в България, новият филм буквално беше удавил планетата с реклама. В седмиците преди филма успях да видя огромните му постери, от които ме гледаше увереният поглед на професор Робърт Лангдън, или иначе казано, на “нашенеца Том Ханкс”, на цели 3 континента.
При това положение може би е малко чудно, че филмът ми хареса, и то толкова, че щом излязох от него, знаех, че искам да го гледам пак и само няколко дни по-късно направих точно това.
Read more…
На филма Mamma Mia! тръгнах с лека смесица от високи очаквания и някакво усещане, че може и да не ми хареса интегрирането на прекрасните песни на ABBA с някакъв сюжет. Но все пак, при положение, че бях точил лига на мюзикъла в Лондон по Нова година, а не можах да го видя, защото точно в дните, когато бях там, нямаше представления (освен едно опасно скоро преди да тръгна за летището), а после се чудех дали да не го гледам във Виена (но не го направих, защото не знаех доколко ще е “преведен” на немски и съответно неразбираем за мен), то нямах никакъв избор, освен в първия възможен момент да се насоча към филма. Още повече че в някакъв репортаж по CNN точно в деня на световната премиера вече бях чул как “Джеймс Бонд” пее песни на ABBA (не мога да отрека, че като чуя гласа на Пиърс Броснан, си представям веднага Джеймс Бонд), а и ABBA вече повече от 30 години са една от най-любимите ми групи.
Read more…
Знам, знам – изразът за стрелянето по принцип е за пианиста.
Във филмите обаче, поне в днешно време, пианисти няма. Затова пък има преводачи, с чиято помощ се подготвят субтитрите. Които се оказва, че често могат по-малко и от пианиста, станал причина за измислянето на горното остроумие.
Има два вида субтитри – официални и “юнашки” (такива, свалени от сайта subs.unacs.bg). От последните никой не очаква много, защото те се пишат от ентусиазирани тийнейджъри, които и български не знаят като хората, какво ли остава за английски или някой друг, по-рядко срещан език, от който превеждат, но на които можем да се възхитим поне на желанието да помагат на онези, които не знаят чуждия език, да разбират за какво става дума във филмите.
Read more…
Снощи пак ходих на кино. Където най-много обичам – в Арена. Френско при това (колко рядко се случва там да включват и такива филми в програмата). Филмът се казваше “Не казвай на никого” (Ne le dis a personne) и сигурно е най-слабо рекламираната премиера за последната година. Впрочем, като почти всеки европейски филм (някак си даже и българските се радват на много повече реклама, въпреки че рядко заслужават да се инвестира в тяхното рекламиране).
Добре, че залата беше малка, та двайсетината души в нея все пак правеха десетина процента запълване. Филмът беше много хубав, както и очаквах, след като бях видял рейтинга му от 7.4 в IMDB. Качествен трилър със заплетен сюжет, за какъвто и в Холивуд биха си мечтали. Може би обаче прекалено заплетен, за да го разбере тяхната масова публика, та сигурно затова е и останал да се прави в Европа. Филмът беше емблематичен и по отношение на това по какво се отличават европейските и холивудските филми. Ще опитам да дам основните точки. Очаквам и вашата подкрепа с още наблюдения за разликите… Read more…
Тази вечер беше официалната премиера на разтърсващия филм на Ал Гор, посветен на проблема с промените в климата, предизвикани от човешката дейност – “Неудобната истина”. С този филм се закри официалната програма на поредния София филм фест.
За “Неудобната истина” ще кажа само това, че филмът е великолепен и трябва да бъде гледан – сериозен, убедителен, подробен и неочаквано увлекателен. Но сега няма да пиша за това – просто съветвам всеки да го види и ще се убеди сам. Ще пиша за ужасния начин, по който беше представен той в храма на културата – най-голямата зала на НДК.
Read more…
Recent Comments