www.yankov.info

Личният ми мотив да се боря срещу пушенето на обществени места, е много по-близо до отвращението от миризмата на тютюна и дразненето на сетивата ми, отколкото до страха за здравето, но това не значи, че не ме интересува и този аспект. Преди време попаднах на един плакат, представляващ точна и подробна илюстрация на действието на тютюна върху човешкото здраве – и словесна, и особено визуална. Поздравления за агенцията, сътворила този отвратителен, но и също толкова убедителен колаж по поръчка на Световната здравна организация!

Ето го и превода на съдържанието на плаката. Впрочем, особено интересно е да се отбележи, че последиците от пушенето се разпростират далеч не само върху пушачите и всички, които се намират волно или неволно около тях, не само върху неродените им още деца, но се проявяват и като увеличен риск за здравето на следващото поколение в много по-късна възраст.

Приятно четене. Добре де, знам, че няма да е приятно. Но пък е важно…

Read more…

Преди известно време си позволих да изразя колеблива надежда, че май ще вземем все някога да се оправим. Поводът беше приемането на закон за тотална забрана на тютюнопушенето на общестени места. Подчертавам, и тогава имах съмнения, че това наистина ще се случи в нашата калпава държава, но ако се случеше, това щеше да е индикатор, че оправянето ни не е абсолютно невъзможно. Защото щеше да се види, че имаме поне някакво желание за вървим към по-добро. Е, оказа се, че скептицизмът ми е имал повече основания от плахата надежда.

Вчера ГЕРБ даде заден ход на този закон и беше убедително подкрепен и от много от останалите партии. От ГЕРБ обяснили намерението си да отменят невлязлата още в сила забрана със загриженост за туристическия бранш и с аргумента, че в България закони и забрани така или иначе не се спазвали. Мотивът: криза е в туризма, ще помогнем на тютюнопроизводителите, а и кой ли спазва законите в България.

Ето какво чух да казват пред камерите на БТВ Бойко Борисов и някои народни представители насред безобразно задименото барче на Парламента (предполагам, че беше то, защото репортажът започна в кулоарите и продължи с помещение с прави маси с бели покривки и много депутати около тях), в което камерата на оператора умело се местеше от хората, които се изказваха, през облаците дим, към гнусната гледка на купчините фасове по масите. Въпреки че, както поясниха по-късно от БТВ, там отдавна било забранено да се пуши. А в действителност помещението приличаше на лисичарник и мога само да съжаля горките журналисти, принудени да работят в тази обстановка като парламентарни репортери.

Запазвам точния изказ на всеки от коментиралите темата, а моите коментари ще бъдат веднага след техните изказвания.
Read more…

Както бях отбелязал в предишния си календар, между пътуванията и наркотиците има нещо общо и то не е в това, че наркотиците често се пренасят от пътници. Всички знаем за тях, че водят до пристрастяване, но почти никой от нас не е проверил това лично, докато за пътуванията го изпитах на собствения си гръб. В резултат на пристрастяването през 2009 година пътувах толкова много и толкова надалеч, че за този календар едно от трудните ми ре-шения беше не откъде да намеря 12  хубави изображения, с които да го направя, а как да оставя само 12 от 365-те най-добри мои снимки за годината, подбрани измежду 9,937-те кадъра, които съм заснел през 2009 г. в над 25 града в Европа, Азия и Австралия. Благодаря и на всички приятели, които ми помогнаха в избора с гласуване във Facebook за любимите си снимки от моята колекция. Целите албуми можете да разгледате онлайн на www.yankov.info/gallery.

Read more…

Не знам помните ли оня виц, в който един човк дошъл със съпругата си при психиатъра със страното оплакване, че винаги, когато е в спалнята, вижда под леглото си голям зелен крокодил.

– О, това е познат синдром – успокоил го лекарят – можете лесно да го преодолеете с автотренинг. Важното е да си повтаряте непрекъснато “няма никакъв крокодил, няма никакъв крокодил”. След две седмици елате на контролен преглед, но смятам, че дотогава всичко ще се е оправило.

Изминали двете седмици, човекът дошъл отново при психиатъра и той го попитал:

– Е, как сте днес, изчезна ли вече крокодилът?
– Ами докторе, определено следвах вашия съвет, много пъти си повтарях, че няма никакъв крокодил, дори вярвам, че няма никакъв крокодил, обаче колкото и да си го повтарям, продължавам да го виждам!
– Нищо, няма да се притеснявате, понякога тези неща не стават чак толкова бързо. Продължавайте по същия начин и ще видите как скоро крокодилът ще изчезне! Елате отново на контролен преглед след две седмици.

Отишъл си отново пациентът, но след две седмици не се появил на прегледа. Лекарят си казал, че явно човекът се е оправил и затова е решил, че няма за какво повече да идва. Минали много месеци и един ден случайно срещнал съпругата му на улицата:

– Е, как е вашият съпруг, явно проблемите с крокодила му се оправиха. Не дойде на контролен преглед и изобщо не ми се обади повече…
– А, не, докторе. Не се оправиха. Малко след втория преглед при вас го изяде крокодилът.

Дотук с вица, а сега нека се върнем към реалността.

Read more…

Дойде и този момент – Bulgaria Air отново да ме впечатлят с добра оферта в последния момент преди полета, да имат и повече от удобни дати и часове на полетите за дестинацията, която ме вълнува, и да си купя отново билет от тях, при това онлайн, при това безпроблемно (макар и малко дървено с този EPay и твърде бюрократично с всичките данни, които ми искаха при покупката – нещо, което не прави нито една друга авиокомпания, която съм ползвал).

Но не за това ще ми бъде разказът.

Винаги, когато летя с нашия национален превозвач, изпитвам някакво смесено чувство. От една страна – самолетите са си хубави (а този път бяха направо прекрасни), техническата история на полетите (track record) на авиокомпанията е завидна, пилотите са истински професионалисти и начинът им на каране радва сетивата, обаче човек така и не може да се отърве от мисълта за оня виц, в който стюардесата попитала пътника:

– Господине, за вас обяд?
– А какъв избор имам?
– Да или не!

Не че вицът е далече от истината – в края на краищата в Bulgaria Air всички получават сандвич от влажно рехаво бяло сусамено хлебче с кашкавал, някакво свинско филе и струва ми се, маргарин, и шанс за нещо различно пътниците имат само ако са си заявили специално меню още при купуването на билета (при останалите авиокомпании поне чуваш въпрос от типа на “шунка или сирене”, което автоматично урежда повечето проблеми на мюсюлмани и вегетарианци, без да им се налага да предявяват някакви специални претенции). Но всъщност менюто на авиокомпанията не е чак лошо – например по отношение на напитките то даже превъзхожда доста от европейските авиокомпании, които напоследък масово спестяват от лекия алкохол, който преди беше типичен за всички нормални авиокомпании.

Но всъщност и за това няма да говоря днес.

Ще говоря донякъде за малко наивното им отношение към сигурността, и далеч повече – за най-големия проблем на техните полети – българските пътници.

Read more…

Винаги съм си мислел, че мошениците източват кредитните карти само на балъците. Днес обаче, след над 8 години използване на тази благина на цивилизацията за пазаруване онлайн, това най-после се случи и на мен. Въпреки че съм 100% сигурен, че в нито един момент не съм използвал кредитната си карта по безотговорен начин – никога не е била оставяна без надзор, никога не е пъхана в банкомат, никога не съм плащал с нея в съмнителни сайтове и на всичко отгоре преди по-малко от година беше сменена с друга по инициатива на банката заради подобни проблеми с голяма серия от VISA карти, все пак данните й някак си са изтекли и някой си купи някаква дрешка за малко над 200 паунда.

За щастие SMS известяването (много ми харесва тази услуга) ме уведоми за проблема сигурно няма и минута, след като беше извършена транзакцията. Като ми премина изненадата (10 секунди), веднага звъннах на телефона за откраднати карти на банката. След още минута разговор вече ми беше блокирана, за да се избегне риск от още злоупотреби. Дотук добре, и ако и всичко беше продължило толкова слънчево, сега нямаше да имам за какво да пиша.

Само че в България нещата рядко се случват безоблачно и дори и когато има всички предпоставки за това, все ще се намери кой да ги усложни – и то по начин, че да се чудиш да се смееш ли, или да ревеш.

Read more…

Не обичам риалити шоута. Но все пак, когато чух за “Цената на истината”, идеята ми се стори доста интересна и си помислих, че от това може да излезе нещо интересно. Само че реализацията определено ме разочарова.

Но не толкова заради това, че изобщо не става ясно как въпросният детектор мери биологичните показатели на участниците (освен да са им завряли датчиците ректално и да измерват искреността им по силата на стискането там), иначе по ръцете им не виждам закачено нищо, а знам че това е ключово за един детектор на лъжата. Но хайде, да речем, че продуцентите са по-напред технически, отколкото ние можем да си представим, и са намерили начин да разбират кога играчът лъже и кога казва истината.

Въпросът е какви истини им се налага да казват на тези хора и струва ли си цената.

Read more…

Днес ми хрумна едно радикално предложение за преборване на корупцията – веднъж и завинаги.

Вдъхновението ми дойде от възможностите на започналото наскоро ТВ шоу “Цената на истината”. В него мощта на технологията за разпознаване на лъжата се прахосва, за да ни показват кирливите ризи на Сульо и Пульо – нещо, което наистина не интересува никого, освен малцината, които ги познават. А какво знаем, Сульо и Пульо затова се казват така – защото почти никой не ги познава, и защото си приличат – и помежду си, и с Кульо, Тульо и Шульо.

Така че това шоу не го чака особено бляскаво бъдеще – мога да го кажа още сега. Но нещата изобщо не са загубени и в него всъщност има много, много хляб. За да се постигне успех обаче, са необходими 5 промени.

Read more…

В предишния си пост описах приключенията си при опит да си извадя актуално състояние на фирмата с помощта на Търговския регистър.

Днес от банката най-после успяха да ни дадат справка за фалшивата транзакция, която eBG трябваше да инициират, за да ни верифицират кредитната карта. Всъщност се оказа, че съм се объркал – не била една, ами били цели две транзакции, и двете между 0.01 и 1.00 лв. ОК, дотук добре, процесът на верификация мина успешно, като изключим това, че по време на процедурата системата каза “Натиснете бутона Верификация на кредитна карта”, пък такъв бутон естествено нямаше, имаше само няколко бутона с картинки, чиито описания се показваха когато застанеш над тях, и единият от тях все пак беше с описание, съвпадащо по текст с написаното в инструкциите (т.е. инструкциите изобщо не бяха достатъчно прецизни).

Само че изненадите не свършиха.

Read more…

Вчера ми потрябва удостоверение за актуално състояние на фирмата и се сетих, че е крайно време да имаме и някаква полза от това, че данните ни вече са в Търговския регистър.

На теория всичко трябваше да стане за няколко секунди.

И наистина така започна. Още в главното меню на регистъра (на адрес http://www.brra.bg) имаше удобен линк към страницата за заявяване на различни справки, а актуалното състояние беше още първата възможна в списъка.

Трябваше да напиша ЕИК на фирмата (бивш Булстат), да си дам мейла, на който искам да получа удостоверението, и да натисна Enter.

Read more…

Ще върна топката на sexolog.blog.bg, която се отклони от своята основна тема и ми посвети цял пост, за да ми покаже колко е неразбираем Вазов за днешните ученици, и ще се опитам да покажа, че всъщност е точно обратното.

Ето нейното “доказателство” за неразбираемостта на езика на Вазов: Read more…

Да, и това дочакахме – от най-нестандартия филмов гений, Тарантино се превърна в пак нестандартен, но политически коректен режисьор. Макар все още да имаш чувството, че когато прави филмите си, е здраво нашмъркан, те вече са изцяло в правия път на политическата коректност и единственото, което ги отличава от основното количество американска боза, са жестоките и натуралистични кървави сцени в особено близък план.

Онази вечер с голямо нетърпение отидох да гледам “Гадни копилета”. Не ме обвинявайте, че съм станал неграмотен, думата копИлета е решение на преводачите, не мое. Всъщност така е решил още Тарантино – оригиналното заглавие на филма е Inglorious Barterds (вместо правилното bastards). Сега, след като вече съм видял филма, почвам да си мисля, че това е първата му проява на политическа коректност в този филм – нали като напишеш думата с грешка, тя вече не е същата, и съответно – може би не е така обидна и дискриминираща. Но може да го е направил и заради Google – все пак има ли по-лесен начин да попадаш на страници, в които не става дума просто за някакви копелета, а именно за неговите копИлета. Хайде стига езикови разсъждения . Да минем към филмовите.

Read more…

В България отдавна сме свикнали на лошо обслужване и когато се срещаме с него достатъчно рядко, го приемаме за нещо съвсем нормално и едва ли не – неотменима част от нашия национален характер. Само че в понеделник и вторник, в рамките на по-малко от 24 часа, ми се случиха точно три случки, за които иначе трябва да чакам месеци. Или нещата се влошават, или просто не ми е бил ден.

Read more…

От години в България е налице абсурдната, но напълно законна практика, купуването на големите и мощни джипове да е свързано с ползване на данъчни преференции, след като цялостната идея на данъчното ни законодателство винаги е била предметите на лукса да подлежат на данъчни утежнения. Междувременно големите ни градове страдат от задръствания, липса на възможности за паркиране и мръсен въздух и имат остра нужда танковете, тъпчещи улиците им, да бъдат сменени от нещо леко, икономично и щадящо природата на и без това толкова изстрадалата ни планета.

Read more…

Една от причините България да тъпче на едно място, е в голямото разминаване между самочувствие и покритие при повечето българи. Освен че още от малки бълагрите знаят, че живеят в най-прекрасната страна с най-красивата природа, родителите и учителите упорито набиват в главите им и куп легенди за това какво представляват българите. Ето ви 10 от тези легенди, имащи главна вина за необоснованото ни самочувствие, което буди само смях, когато ни гледат отстрани.

Read more…

В няколко поста досега съм споменавал, че българите никак не обичат да спазват правила. Това важи в голяма степен за всички области на живота, но едно от най-очевидните проявления на тази особеност в поведението на нашия народ се случва на пътя. Независимо дали са зад волана, пешеходци или контролни органи – всички намират своя начин да погазят правилата, които всъщност са измислени, за да бъде най-добре за всички.

Искаше ми се да пусна поредния си пост с 10 точки, но уви, след като ги набелязах, започнаха да изскачат още и още. Накрая реших, че 13 е едно добро число, когато става дума за видовете лошо поведение на пътя.

Read more…

Отидох да гледам “Ангели и демони” с доста предубеждение. Не само от това, че предишният филм от поредицата – “Шифърът на Леонардо” се беше оказал много под очакванията ми, а и защото преди да излезе на екран в България, новият филм буквално беше удавил планетата с реклама. В седмиците преди филма успях да видя огромните му постери, от които ме гледаше увереният поглед на професор Робърт Лангдън, или иначе казано, на “нашенеца Том Ханкс”, на цели 3 континента.

При това положение може би е малко чудно, че филмът ми хареса, и то толкова, че щом излязох от него, знаех, че искам да го гледам пак и само няколко дни по-късно направих точно това.
Read more…

В последните дни буквално от всички страни в интернет ни заливат призиви за гласуване – блогове, форуми, facebook. Имам чувството, че особено днес в блог.бг на има-няма 2 минути излиза поредният умник, който счита, че е открил топлата вода и трябва да изкрещи пред всички своето откритие. Вече се плаша да отворя Google – страх ме е, че каквото и да търся, ще ми върне отговор daglasuvash.com. Призивът на всички е, меко казано, досаден, а доводите им – първично наивни. Вярно, методите им нямат нищо общо с купуването на гласове, така че сигурно са законни, но затова пък разчитат на сеенето на страх, което не бих казал, че е много по-коректен метод – защото при купуването поне нещо ти дават, а тези само те плашат.

И така, какви са основните доводи на привържениците на гласуването на всяка цена, с които искат да ни убедят, че непременно трябва да гласуваме (и какви са моите коментари по тях):
Read more…

Оня ден сутринта Милен Велчев, заедно със съпругата си, се появи на гости в предаването “На кафе с Гала” в Нова телевизия. Класическо предизборно гостуване – казах си – едно безплатно показване на лицето ти точно преди избори пред толкова много зрители никога не е излишно. Бързах да тръгвам за работа, та се надявах да успея да чуя колкото се може по-бързо какво ще иска да ни разкаже г-н Велчев в този ден. Не се наложи да чакам. Оказа се, че веднага започнаха да си говорят за кризата и за това как се отразява тя на него и на семейството му.

Оказа се, че кризата е ударила не само всички нас, но и семейството на бившия финансов министър, известен с това, че е зарязал през цветущата 2001 година високоплатената си работа на висш банков служител в Мерил Линч в Лондон, за която се спрягаха суми от порядъка на над един милион долара годишна заплата (или дали не бяха паунди), за да се отдаде на далеч по-неатрактивната във финансов аспект, но толкова удовлетворяваща духовно мисия – да помогне за оправянето на родината си за 800 дни.

Read more…

Интернет фолклор, най-вероятно преведен от руски, за което съдя по някои специфични грешки в превода, които вече оправих… Грешките в пълните членове и злоупотребата с препинателни знаци запазих, защото придават повече автентичност на “форумния” текст. Познания на читателите в областите компютри, софтуер, фотография, дизайн и предпечат, и особено опит в ползване на форуми от тези области, ще им помогнат да разберат хумора на този диалог възможно най-добре.

Новобранец: Пичове, имам проблем – дойде пациент, едното око работи, другото – не. Какво да правя! Спешно!!!

Хирург (ветеран във форума): А-а-а-а!! Едното око не работи, ебати ташака!!

Скалпел (ветеран в сайта): Мамка му, писна ми от леваци!

Админ (администратор): Новобранец, четете правилата на форума, използвайте търсачката. Първо предупреждение!

Доктор_Лектор (постоянно присъствие): Добре де, стига го дърляхте, не виждате ли, човека има проблем.

Read more…

Наскоро пак посетих за кратко един от любимите ми градове – Виена. Спомням си какво казваше едно време Емил Боев – литературният герой на Богомил Райнов: “Обичам да ходя на погребения – те ми напомнят, че съм жив”. Аз обаче не съм като него в точно този смисъл. Само че ако мога да го перифразирам, аз обичам да ходя в цивилизовани държави – това ми напомня, че проблемът не е у мен, когато ми се струва, че България все още не е такава.

Понеже съм ходил във Виена вече доста пъти, нямам никакво намерение да ви занимавам с подсладени истории за лъскави концерти или оперни представления, замъци, галерии, Моцарт, Щраус, шницели или торти Захер. Не че не харесвам всичко това или не продължавам да откривам нови и нови интересни неща в този прекрасен град, но просто искам да хвърля един по-нестандартен поглед.

Read more…

Преди близо 2 месеца във Вертикал-7 организирахме промоция за представяне на нашата нова машина за голямоформатен фотографски печат – ZBE Chromira 50. Акцията беше обявена в най-популярния фотографски форум у нас – http://www.photo-forum.net, във форума за реклама http://www.yvox.net и във форума за предпечат и печат http://www.prepressbg.com. Нашето предложение към всеки професионален фотограф, запален любител и специалист по реклама и предпечат, беше да качи на нашия сървър една своя снимка с формат до 42/60 см, която ние да отпечатаме напълно безплатно за първите 100 души, предоставили ни своите файлове, за да може да се уверят бъдещите ни клиенти в страхотните възможности на истинската фотографска технология на нашата машина (базирана на стандартен химически процес RA4) за печат на голямоформатни изображения (до 127 см ширина и практически без ограничения в дължината).

Последваха десетина вълнуващи дни, в които по цял ден приемахме и разглеждахме файловете на участниците в безплатния тест, уточнявахме с техните автори евентуални проблеми, както и начина на получаване, и печатахме. На практика отказахме отпечатването на тестовете само на 1-2 кандидати, и в двата случая защото това, което бяха подали като файл за печат, беше просто нещо взето от интернет, при това с резолюция, абсолютно недостатъчна за репродуциране във формат 42/60 см.

Още по-интересни бяха дните, в които фотографите идваха да получават своите тестове. Само около 40% от тестовете изпратихме по куриер до техните собственици из цялата страна, докато останалите около 60 души ни посетиха на място в нашия офис. Почти никой от тези, които идваха при нас, не пропускаше да разгледа освен своя тест, и нещата, които сме отпечатали за останалите участници в промоцията, имаше много въпроси, коментари и благородна завист.

Read more…

Спомняте си оня виц за руснака, нали? На интервю за работа във въпросника имало и един въпрос “Пиете ли?”. Замислил се как да отговори. Ако каже “пия”, няма да го вземат. Ако каже “не пия”, никой няма да му повярва – нали е руснак, как няма да пие – и пак няма да го вземат. Накрая го осенило гениално прозрение и написал: “Пью. С отвращением”.

Е, и аз така гласувах. Само че при мен отвращението беше реално. Просто като си пуснах погледа по бюлетините, и повечето имена или не ми казваха абсолютно нищо, или ми казваха, но нещо лошо. 10 минути преди да тръгна, погледнах из интернет за последно за нещо, което да ме вдъхнови за тази невдъхновяваща постъпка и попаднах на някакви 13 причини на Любен Дилов – син (нищо общо със сините) да се гласува.