Тази година ни сервираха следните промени в официалните празници с решение на Министерския съвет:
1. 30 април (понеделник) става почивен ден, а вместо него ще се работи на 21 април (събота).
2. 25 май (петък) става почивен ден, а вместо него се работи на 19 май (събота)
3. 7 септември (петък) става почивен ден, а вместо това се работи на 15 септември (събота)
4. 31 декември (понеделник) става почивен ден, а 15 декември (събота) става работен.
Голяма каша, нали?
Read more…
В последно време се убедих, че когато се четат обяви за недвижими имоти, българският не е достатъчен: струва ти се, че всички думи са ти познати, но когато отидеш на оглед, разбираш, че всъщност нищо не си разбрал както трябва. Ето един пресен пример…
Обявата за един офис изглеждаше така:
Квадратура: 200
Етаж: 3
Телефон: ДА
ТЕЦ: ДА
“На много хубаво място, в нова тухлена кооперация, с ТЕЦ, девет работни помещения, две бани, предлага се с два гаража – в цената на наема – единият е 110 кв.м. – за около 5-6 коли, другият е 60 кв.м. за две коли”
Какво си представихте? Каквото и аз ли? Китно ново блокче?
Read more…
Днешните митничари не взимат подкупи. Ама вчерашните как взимаха само…
Понеделник, 30 януари, вечерта. Наша фирмена кола се прибира с двама души и обзавеждането на щанда ни от едно изложение в Германия.
Два дена път (с конете на колата, не с камили), минаване през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и България. Хайде, до края на Унгария все е Европейски съюз.
Влизане в Сърбия. Никакви проблеми. Явно Европейския съюз действа заразно и граничните стават добронамерени.
Минаване през Сърбия – пак никакви проблеми, само както си му е реда, повишено внимание за пътна полиция по целия път. Всеки, дори и минимален повод за заяждане, се използва без милост. Успяват да се възползват от само един повод 
. От друга страна, пътища като слънце, много по-добри от нашите и доста по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години, дори и от миналата.
Излизане от Сърбия. Тук вече “замирисва на България” още от сръбска земя!
Read more…
Днес явно ми беше ден за шопинг. След като по обяд се сдобих с нов фотоапарат и един много хубав обектив, по-късно следобяд реших да си напазарувам и аксесоари за новата баня. Принципно елементарна задача. Освен ако не трябваше да я решавам в България. Няма да коментирам доста бедния избор въпреки многото места, на които се продават подобни стоки, а нещо много по-елементарно, което днес ми избоде очите – грубото разминаване между официално и реално работно време на водещи софийски магазини.
Въпреки че се намирах доста далеч от там, реших да отида на мястото, където бях видял няколко интересни модела при последното си посещение на това място: става дума за новия Декор керамик на бул. Сливница (красиво подреден, прилично зареден и обилно рекламиран по интериорните списания с лика на Гала шоурум за обзавеждане за бани). Пристигнах там в 16:20, за да заваря вратите му вече заключени, а вътре някакви служителки нещо си правят на бюрата. Не успях дори да си говоря с тях, защото нямаха никакво желание да ми отворят и обяснят защо не работят, но поне с жестове и погледи се разбрахме, че вече е затворено. Нормално, събота е – казах си аз.
Read more…
Онзи ден се сетих за една “страхотна” мисъл, която красеше фоайето на Математическия факултет на СУ “Климент Охридски”, когато учех там в самия край на 80-те години: “Маркс виждаше проблемите там, където другите виждаха решения”. Сигурно някой си е мислел, че това е забележително негово качество – другите виждат решение как нещата да се подредят, той вижда проблемите в тяхното решение. Може би наистина е важно човек да е такъв, ако иска да е велик философ.
Днес обаче, 18 години по-късно, забелязвам, че в Български пощи са приели тази мисъл за своя и я прилагат със страшна сила.
Какво виждах аз в петък?
Read more…
Recent Comments