Че в рекламите по принцип се казват много лъжи, това го знаят всички. Напоследък обаче положението ми създава усещане за епидемия…
MoneyGram ни лъже всеки ден, че изпращането на пари от Гърция струва само 6.50 евро, а от Испания – 7.50 евро. И никой не обяснява, че това не се отнася за произволна сума, а вероятно – само за някаква минимална. А може би да е и само в събота от 7 до 9 часа сутринта, примрено.
Read more…
Не обичам риалити шоута. Но все пак, когато чух за “Цената на истината”, идеята ми се стори доста интересна и си помислих, че от това може да излезе нещо интересно. Само че реализацията определено ме разочарова.
Но не толкова заради това, че изобщо не става ясно как въпросният детектор мери биологичните показатели на участниците (освен да са им завряли датчиците ректално и да измерват искреността им по силата на стискането там), иначе по ръцете им не виждам закачено нищо, а знам че това е ключово за един детектор на лъжата. Но хайде, да речем, че продуцентите са по-напред технически, отколкото ние можем да си представим, и са намерили начин да разбират кога играчът лъже и кога казва истината.
Въпросът е какви истини им се налага да казват на тези хора и струва ли си цената.
Read more…
Днес ми хрумна едно радикално предложение за преборване на корупцията – веднъж и завинаги.
Вдъхновението ми дойде от възможностите на започналото наскоро ТВ шоу “Цената на истината”. В него мощта на технологията за разпознаване на лъжата се прахосва, за да ни показват кирливите ризи на Сульо и Пульо – нещо, което наистина не интересува никого, освен малцината, които ги познават. А какво знаем, Сульо и Пульо затова се казват така – защото почти никой не ги познава, и защото си приличат – и помежду си, и с Кульо, Тульо и Шульо.
Така че това шоу не го чака особено бляскаво бъдеще – мога да го кажа още сега. Но нещата изобщо не са загубени и в него всъщност има много, много хляб. За да се постигне успех обаче, са необходими 5 промени.
Read more…
В предишния си пост описах приключенията си при опит да си извадя актуално състояние на фирмата с помощта на Търговския регистър.
Днес от банката най-после успяха да ни дадат справка за фалшивата транзакция, която eBG трябваше да инициират, за да ни верифицират кредитната карта. Всъщност се оказа, че съм се объркал – не била една, ами били цели две транзакции, и двете между 0.01 и 1.00 лв. ОК, дотук добре, процесът на верификация мина успешно, като изключим това, че по време на процедурата системата каза “Натиснете бутона Верификация на кредитна карта”, пък такъв бутон естествено нямаше, имаше само няколко бутона с картинки, чиито описания се показваха когато застанеш над тях, и единият от тях все пак беше с описание, съвпадащо по текст с написаното в инструкциите (т.е. инструкциите изобщо не бяха достатъчно прецизни).
Само че изненадите не свършиха.
Read more…
Вчера ми потрябва удостоверение за актуално състояние на фирмата и се сетих, че е крайно време да имаме и някаква полза от това, че данните ни вече са в Търговския регистър.
На теория всичко трябваше да стане за няколко секунди.
И наистина така започна. Още в главното меню на регистъра (на адрес http://www.brra.bg) имаше удобен линк към страницата за заявяване на различни справки, а актуалното състояние беше още първата възможна в списъка.
Трябваше да напиша ЕИК на фирмата (бивш Булстат), да си дам мейла, на който искам да получа удостоверението, и да натисна Enter.
Read more…
Recent Comments